Светът, в който живеем, е пълен с отрови, вредящи ежедневно на човешкия организъм. Постоянно се сблъскваме със отровни вещества в околната среда, мръсният въздух, храните, водата. Всичко това влошава постепенно здравето ни. В поредното издание на „Академия Здравитал“ водещият професор Христо Деянов представи презентация на тема „Отрови, които ежедневно поглъщаме – факти, размисли, опасения“.
Съдържание
Откакто химизацията на обществото напредна значително от началото на миналия век, започна да нараства и патологията сред човешката популация – онкологични, автоимунни заболявания, тежки ендокринни проблеми. До голяма степен вина за появата на тези здравословни неразположения са поглъщането на ксенобиотици чрез водата, храната и въздуха. Ксенобиотиците представляват вещества, които не се срещат естествено в природата.
„Храната е нашето лекарство, но и нашата отрова. Нито преситеността, нито гладът, както и всичко друго, не са полезни, когато преминават естествените си граници. Болестите имат три причини: първата е храненето, втората черпи своя произход от това, което идва до човека от водата, въздуха и атмосферата, а третата причина е съставена от други разнородни агресии… Последствията от тези причини са съразмерни на тяхната сила.“ – Хипократ
С тези думи започна представянето си „Бащата на медицината“ – проф. Деянов. По времето на Хипократ животът на хората е бил естествен, близък до природата, а храната – жива и незамърсена от изкуствени дейности.
Начало на индустриализацията и тоталната химизация
- Производство на сярна киселина – 1746г.
Сярната киселина се прилага за обработка на желязо против ръжда и за избелване на платно в текстилната индустрия.
- Производство на натриев карбонат, натриев хлорид и сулфат – 1791г.
Натриевият карбонат се използва при получаването на стъкло, текстил, сапун и хартия
През 1800г. в Глазгоу се основава първата голяма химическа фабрика.
С развитието на научно-техническия процес и индустриализацията се появи сериозен рисков фактор за човешкото здраве – ксенобиотиците. Отровните вещества в храните могат да бъдат от биологичен, физичен и химически произход.
Ксенобиотик
Това са химически вещества, чужди за живите организми. Името идва от гръцкия език (ксенос биос – чужд на живота). Най-голямото количество ксенобиотици, с които се сблъсква нашият организъм, идва от консумираните храни. Сред широко разпространените замърсители и добавки в храните са: оцветители, консерванти, антиоксиданти, подсладители, ароматизатори, овкусители и др. Значителна част от изброените съставки биват токсични и забранени за употреба в някой страни. При хипертония са противопоказни добавките с номера от 250 до 252, а тези от 171 до 173-ти, 320, 322, 407, 447, 450 могат да увредят черния дроб и бъбреците. Не случайно в съвременния свят всеки един производител е длъжен да поставя етикет върху продуктите и там да има информация за промишлените адитиви. Пример за това са: газирани и негазирани напитки, бонбони, сладолед, сокове, подсладени плодови млека, десерти, млечни продукти, хлебни изделия, бисквити, торти. При прекаляване с подобни добавки може да има неясно главоболие, умора, световъртеж, гадене, сърцебиене, затлъстяване, раздразнителност, болест на Паркинсон, Алцхаймер, деменция, отключване на автоимунни и онкологични заболявания.
Някой опасни оцветители, които да избягваме:
- Е102 – тартразин;
- Е110 – сънсет жълто;
- Е123 – амарант;
- Е210 – бензоева киселина;
- Е216 – парабен – има го в козметични продукти, кремове. Прекомерната употреба може да предизвика рак на гърдата при жените;
- Е220 – серен диоксид;
- Е612 – мононатриев глутамат – води до болки в гърдите и усещане за горене на лицето
За повечето „Е-та“ науката не се е произнесла категорично, но трябва да се отчете факта, че всеки организъм има своята индивидуална чувствителност, но производителите не се съобразяват с този медицински факт. От гледна точка на екзогенните токсиканти вредни са пестицидите, нитратите, тежките метали, полимери и др.
Пестициди
Биват хлорорганични, карбамати и др. Законът за остатъците от пестициди (2008г.) обхваща над 100 химикала и определя максимално допустимите нива на вредните вещества в много продукти – месо, мляко, зеленчуци, плодове, ядки и др. Ограниченията важат за пресни и преработени артикули. Възможно е вредите от пестицидите да са канцерогенност, лош ефект върху хормоналната и нервната системи, проблеми с кожата, очите, белите дробове, понижаване на имунната система.
Нитрати и нитрити
Нитратите са химични съединения, соли на азотната киселина, използвани са широко в селското стопанство, в хранително-вкусовата промишленост, за производство на бои, лекарства, пластмаса, стъкло и др. Навлизат в човешкото тяло посредством хранителните продукти и питейната водав които вече се съдържат тези отровни вещества. Например, ако едно месо има прекалено червен цвят, в него има добавени нитрати и нитрити. Нитритите са с доказан канцерогенен ефект.
Съществуват някой превантивни действия за предпазване:
- Да се консумира бутилирана минерална вода в райони, където питейната е с високо съдържание на нитрати;
- Да се измиват обилно зеленчуците и плодовете;
- Да не се вземат краставици, тиквички и картофи, ако имат жълти петна;
- Да се избират зеленчуци със среден размер;
- Да не се пуши.
Тежки метали
Тези замърсители съпътстват както производството, така и виреенето на някой култури. Металите могат да проникнат в тялото през устата, чрез вдишване или абсорбация през кожата. Най-сериозно се засяга бъбречната, централната и периферната нервна системи. Сред вредните метали можем да срещнем олово, живак, мед, алуминий, никел, кадмий и други. Биологичният ефект се изразява в невротропност, проблеми с черния дроб, клетъчни и тъканни отрови. Внимание трябва да има към рибните продукти. По принцип те са богати на аминокиселини и мазнини, които подобряват липидната обмяна и намаляват атеросклерозата. Ако рибите бъдат уловени от замърсени води и им се направи анализ, е твърде възможно да има наличие на тежки метали.
Пластмаси
Пластмасовите бутилки от поликарбонат съдържат химикала Бисфенол А. Този химикал е петролен дериват, който непрекъснато се натрупва в тялото и сами може да предположите, че е отровен за нашия организъм. Има го в пластмасови опаковки, найлонови торбички, бутилки за вода, покритието на метални консерви, алуминиевите съдове. Химикалът може да премине в храната, особено ако повърхността на покритието е увредена или одраскана. Появата на съединението съвпада с увеличените случаи на диабет тип 2, автоимунни и ракови заболявания. Стерилитетът и импотенцията сред младите двойки се дължи до голяма степен на това, че в техните организми са се натрупали фталати и разпадни продукти от пластмаса.
Заключение
По мнението на проф. Христо Деянов, най-ефективният начин да се предпазим от ксенобиотиците и другите отровни вещества, които поглъщаме ежедневно, е да сме информирани. Това е основен компонент в личната и популационната превенция. Човек трябва да е внимателен, да чете етикетите и когато види нещо съмнително, да не купува съответния продукт.
