Нашата душа има три сили – мислене, чувства и воля. В мислите човек е съзнателен, чувствата са полусъзнателни, волята е подсъзнателна.
Съдържание
Нашата душа
Когато се говори за душа, на преден план винаги стоят чувствата – те избликват в нашето настроение, придават емоционален характер на действията ни и чувствителност на мислите ни. Така че трите сили на душата не могат да се разделят, но често чувствата доминират в зависимост от темперамента и характера на човека. Духът властва над душата и, ако е силен човекът и притежава морални ценности, тогава той потиска низките страсти, нагони и отрицателни чувства.
Отрицателните емоции вредят на здравето ни!
Отрицателните емоции са вредни не само за душевното, но и за физическото здраве. Отрицателните емоции, особено при продължителното им действие върху организма, остават дълбоки следи в почти всички тъкани и органи. Пристъпи на гняв и силен страх се равняват по вредност на алкохолно увреждане. Меланхолията, продължителната тревога, злобата, омразата могат да се сравнят с последствията от прекаран грип. Смята се, че чревните чувства смущават дишането, кръвообращението, функцията на ендокринните жлези. Те изчерпват жизнеността, човек се чувства отпаднал. Под тяхно влияние човек той става равнодушен, ленив, апатичен.
Отрицателните емоции значително отслабват защитните механизми на организма, намаляват неговия имунитет. Гневът и яростта са опасни. Те изразходват енергията на организма, след тях човек се чувства обезсилен. Те могат да причинят мозъчен инсулт или инфаркт. Всички отрицателни емоции предизвикват отделянето на биологични вещества в организма, които действат като отрови. Наложително е овладяването на гнева и отрицателните емоции. Към положителните емоции спадат силните чувства: човеколюбие, доброжелателство, любов, доброта, доверие, радост, веселост, оптимизъм, ентусиазъм, вяра в идеал, откровеност. Положителните емоции са чувства на младостта. Те поддържат жизнеността и радостта спомагат за правилната функция на нервната система на кръвообращението и на организма като цяло. Те имат пречистващо, стимулиращо, активизиращо физиологичните функции действие.
Оптимизъм
Има хора, които са оптимисти по характер и темперамент. Но човек може и съзнателно да култивира в себе си оптимизъм. Съзнателният оптимизъм е целенасочен стремеж да се поддържа по възможност добро настроение още от сутринта. След пълноценният сън човек чувства радост от усета на енергично и бодро тяло, от започващия ден. Всеки ден е неповторим, има своята прелест, независимо дали времето е слънчево, дъждовно, или студено. Необходимо е човек да има положителна настройка, да осмисли, че всеки ден живота ни е подарен и така да му се наслаждава, независимо от всичко. Такъв човек се шегува, създава радостна атмосфера около себе си. Всеки ден от живота ни е подарък, той е хубав, въпреки всичките изпитанията и проблеми.
Ще посоча пример на мой близък човек, който винаги влиза от вратата с усмивка, поздравява и с радостен глас казва например “Навън е кучешки студ, ама и това не е лошо- караме да потичам та да се сгрея”. За това винаги добро негово настроение и усмихната лице на шега съм го кръстил “Слънчев лъч”.
Съзнателен оптимизъм
Съзнателният оптимизъм е умение, мъдрост и трудно се поддържа, ако човек не се стреми към това. А той е необходим не само на оптимиста, но и да създава приятна, радостна атмосфера около него. Защото съвременният начин на живот налага тясно съжителство и колективен труд на хората с различни характери и разбирания. Ускорената динамика на живот, задъханата гонитба да не се изостане от изискванията изнервят съвременния човек.
Оптимизмът и шегата спомагат да се избягнат сблъсъци и стресови ситуации от натрупаното напрежение.
Доброжелателност
Добре е освен оптимизъм да имаме и съзнателно доброжелателност, любезност и готовност за оказване на помощ на околните. Жега, усмивка или добра дума създават атмосфера на спокойствие. Вместо да търсим недостатъци, да изразяваме недоволство, да се караме и избухваме по дребен повод, нека да бъдем сърдечни, вежливи, учтиви и добронамерени към другите. Да създаваме атмосфера на радост, която е толкова необходима за всеки. И ако тези качества са пропуск във възпитанието, ние може съзнателно да ги култивираме в себе си чрез самовъзпитание, стига да искаме.
Друг извор на оптимизъм е, когато извършваме всяка дейност с желание, дори да е дребна и незначителна. По този начин ние вкарваме цялата си енергия в това, което правим, и то става хубаво. Дейността трябва да се прави с желанието да се извършва с най-голямото умение, на което сме способни. Това освен оптимизъм носи и удовлетворение от усърдно свършената работа. Това от своя страна е една от тайните за доброто самочувствие и създава вътрешен покой.
Обичайте се! – това е прeкият път към здравето
Съществува златно правило: “Обичай там, където си, обичай този, с когото си, обичай това, което правиш и работиш!”.
Често оптимизмът произлиза от любимо хоби. То е свързано с радостни емоции и осмисляне на свободното време. Понякога любимото занимание носи по-голямо удовлетворение от професията. То се извършва с любов и увлечение, води до усъвършенстването на личността, в разширяване на общата култура и познания. Любими занимания като спорт, пътешествие, учене на езици, колекциониране на старинни предмети, картини и пр. обогатяват знанията, разширяват духовния кръгозор и култура.
Особено полезни са любимите занимания, свързани с природата: събиране на билки и горски плодове, градинарство, овощарство, отглеждане на животни и др. Любовта към изкуствата – музика, живопис, дърворезба, приложни изкуства и т.н. дава богати емоционални преживявания, обогатява духовния живот.
Доброто настроение, израз на хармония в чувствата и съзнателен оптимизъм, зависи от желанието на всеки човек. От нас зависи да направим живота си по-хубав и да имаме повече щастливи и здрави дни, въпреки трудностите!
