„Българското здравеопазване е в дълг към нашите деца, защото от години ние се намираме в демографска криза… Раждаемостта е много по-ниска от смъртността.“
С тези думи на проф. Христо Деянов започна поредното издание на „Академия Здравитал“. Гост на водещия бе д-р Джина Дундова-Панчева. Тя е детски лекар, физиолог и преподавател в Медицинския университет – град София. Темите в събеседването бяха обвързани с някой актуални здравословни проблеми при децата – нощно напикаване, тикова невроза, главоболие, епилепсия. В началото на разговора д-р Дундова сподели следното:
„Неврози в детската възраст са доста често срещан проблем – около 30 процента от децата страдат от някакъв тип невроза.“
Съдържание
Анатомия на пикочно-половата система
Системата е наречена по този начин, защото в крайна сметка урината се влива в гениталиите. Двата бъбрека са разположени високо в коремната кухина ретроперитонеално, като притежават форма на боб. По средата има вдлъбване, в което влиза артерията, от там излиза вената и уретерите. Уретерите са тръби, отиващи към пикочния мехур (той е в долната част на коремната кухина). Пикочният мехур е кух мускулест орган, който служи за резервоар на урината. При нормални обстоятелства един човек отделя литър и половина съдържимо дневно, за новородени бебета количествата е около 100 милилитра. Когато мускулът в пикочния мехур се контрахира, той премества урината в уретрата.
Нощно напикаване в детска възраст
Колкото по-голямо става едно дете, толкова намалява проблемът с нощното напикаване (енуреза). Това е така, защото пикочо-половата система съзрява, подобрена е регулацията. При бебетата под 3-годишна възраст този проблем не се коментира от специалисти, понеже е напълно нормален. Когато имаме първична енуреза – налице е смущение в уринарния контрол, на практика все още никога не е постиган такъв. Всичко това е свързано с неврологичното съзряване на бебето. Съществуват импулси, които от стреч-рецептори в пикочния мехур, изпращат сигнали по гръбначния мозък до кората на главния мозък, там става фино прецизиране дали моментът за уриниране е подходящ. Ако развитието от гледна точка на посочения механизъм се забави при малки деца, тогава напикаването продължава повече време.
Първична и вторична енуреза
Проблемът засяга около 20 процента от децата между 5 и 7-годишна възраст.
При първичното напикаване е възможно да има проблем с антидиуретичния хормон. Вторичната диуреза нива психогенна, възможни причини за нейната поява са: травма, смяна на среда, загуба на близък човек, стрес и др. За разрешаване на проблема, причинен от втората група, подходите са многокомпонентни. Първо трябва да има строг режим – да не се приемат напитки или храни с течности (диня, супа) след 18ч. Допълнителна насока е да се консумира повече солена храна, тя задържа повече водата. От гледна точка на спането, съветите са краката на детето при заспиване да са почти под 45 градуса, тялото да е леко наклонено към главата – така кръвта не отива повече към бъбреците. Бива изключено и спането по корем, за да няма натиск към пикочния мехур. Медикаментозната терапия включва няколко подхода: единият от тях е да се дадат аналози на антидиуретичния хормон, които да подпомогнат водната резорбция; другата стъпка е свързана с продукти, увеличаващи обема на кухия орган или витамини, насочени към нервната система. Като допълнителен вариант за справяне с напикаването включваме семейната терапия при психолог.
Неврози в детската възраст: Спина бифида
Представлява дефект на невралната тръба. Можем да го разглеждаме като вродена аномалия в работата на гръбначния стълб и мозък – има отвор в канала, излизане на нервна тъкан. Няма точна, конкретна и задължителна причина за появата на спина бифида при бебета. Все пак се счита, че предразполагащ фактор е недостатъчно приетата фолиева киселина от бременните жени. При този проблем има неправилно сключени прешлени. Човек може цял живот да живее с това неразположение, без да разбере, понякога диагностицирането става случайно при рутинни прегледи. Изследването на кръв и урина е задължително, за да се види дали има инфекция за пикочните пътища.
Неврози в детската възраст: Тикова невроза
Неволеви, неритмични потрепвания на мускулни групи (премигване, раменно повдигане, гримаси, скимтене, провикване, кашлица), засягат 15 процента от децата. Най-често засегнатата група е в училищна възраст, начален пубертет. Проблемите понякога преминават спонтанно, но като цяло изискват определен тип поведение и лечение.
Главоболие и заекване
Тензионното главоболие също е вид невроза, появява се при психогенни фактори. То е като обръч, стягащо, с лека, до умерена сила. Може да продължи както няколко минути, така и седем дни, има временен характер. Лечението в повечето случаи е чрез успокояващи, релаксиращи ефекти, в краен случай, посредством медикаменти. При мигренозното главоболие има пулсираща болка, обикновено от едната страна на главата, придружена от повръщане, гадене. Оплакването често е придружаващ симптом към други заболявания. Съществуват още няколко причини за болките в главата: проблеми със зъбите, ушите, очни аномалии, синузит. Придружаващите неразположения при децата са силен плач, нервност, понякога висока температура.
Заекването е много често в най-рания период, когато бебето проговаря, тъй като тогава то иска да изкаже бързо някакво изречение, но няма възможност, поради незрялост на говорния апарат. Ако след 5-годишна възраст момчетата и момичетата се зачервяват при опит да споменат сричка или дума, то тогава е необходима намесата на логопед. Част от методите на специалистите са насочени към това децата да казват цяло изречение с едно издишване. В определени аспекти има прилика между по-леките форми на аутизъм и заекването. Заекването бива 2 форми: клонично (на първа сричка) и тонично (на първа буква).
Четете още: Как да се справим с главоболието?
Ранна епилепсия
Най-ранната епилепсия се нарича синдром на Уест. Проблемът бива проявен през кърмаческа възраст, когато бебето започва да прави потрепвания – било то флексия, екстензия или смесени движения в крайниците. Стига се до 100 епилептични момента в една серия. Всичко това върви в съчетание със забавено нервно-психическо развитие. Медикаментозното лечение е задължително.
Финални думи на д-р Дундова към аудиторията по темата неврози в детската възраст
„Всички тези състояния, които обсъждахме, са лечими. Прогнозата на голяма част от тях е много добра. Така че хората не трябва да се вглъбяват в проблема, а трябва да търсят решението, защото го има.“