Дихателната система и белите дробове са едни от най-засегнатите части от човешкия организъм в последните няколко години. Това се дължи в голяма степен на пандемията от Ковид – 19. По думите на някои здравни специалисти в близките седмици и месеци се очаква ново покачване на заразените с коронавирус в България. Затова проф. Христо Деянов реши да покани в своето предаване доц. Владимир Ходжев. Доцент Ходжев е председател на Българското дружество по белодробни болести и началник на клиника по пневмология и физиатрия към болница „Свети Георги“ в гр. Пловдив. Самото дружество е асоциирано към Европейското респираторно общество.
Съдържание
Белодробно сърце – какво сме чували за него?
Скъпи зрители на „Академия Здравитал“, колко от вас са чували за т.нар. „белодробно сърце“. При този вид болест има проблеми с белодробните кръвоносни съдове – повишава се тяхното налягане. Появяват се сърдечни изменения в дясната страна, особено в дясната камера. Тук можем да говорим за белодробна хипертония или масивен пулмонален емболизъм. Реално тук дясната камера изпомпва кръвта с недостатъчна ефективност. В последствие вентрикулът се притиска до крайна степен. Ако този вид хипертония не се лекува по правилния начин, стигайки до „белодробното сърце“ (БС), можем да говорим за животозастрашаващи усложнения. БС е класирано на четвърто място по честота сред сърдечно-съдовите заболявания.
Процесите засягат белодробната тъкан – тук можем да говорим и за хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), бронхиална астма, белодробна фиброза. Съществува и вариант за проблем на гръдната клетка и други като причини за появата на белодробното сърце. Основните симптоми се характеризират със задух, умора, замайване и ускорен пулс, хрипове, болки в гърдите, подуване на краката и честа кашлица. При БС много често се получава посиняване, подути шийни вени и отоци. Този тип диагноза може да се потвърди посредством рентгенография, задължително се прави допълнително елетрокардиограма, ехокардиография, при всички положения говорим и за функционални изследвания на дишането. Не може строго да се определи колко години би живял човек с белодробно сърце – има различни фактори, които могат да повлияят.
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
ХОББ е на трето място по смъртност след инфарктите и инсултите. Причинява се най-вече от тютюнопушене, генетични фактори, замърсена околна среда. За съжаление страната ни е сред държавите от Европейския съюз с водеща позиция по нива на фините прахови частици. При болестта настъпва бърза умора, когато човек извършва физическо натоварване. До голяма степен симптомите на хроничната болест на белите дробове се припокриват с тези на белодробното сърце. Има ограничение на въздушния поток в дихателните пътища. Реално говорим за възпалителна реакция на белите дробове към вредни частици и газове. Тук е много важно за пациента да се установи неговия „сърдечен статус“. Според данни, представени ни от доцент Владимир Ходжев:
„България е на първо място в Европа по тютюнопушене сред младежите“
Когато даден пациент е болен от ХОББ, той има намалено насищане на кръвта с кислород – хипоксия. Хипоксията води до спазъм на съдовете в белите дробове. След време настъпва и ремоделиране – сърцето трябва да работи срещу повишеното налягане и има по-голямо съпротивление – сърцето се справя с този процес, но настъпва разширение на дясната камера.
Белодробна емболия
Друга честа причина за появата на белодробното сърце е емболията. Има кръвни съсиреци, откъснати от вените на долните крайници, които минават през сърцето и се забиват в съдовете на белия дроб (запушват ги). Когато специалистите подозират белодробна емболия, се прави компютърно томографско изследване (пулмоангиография). Това изследване визуализира емболиите. При откриване на БС, първата задача на лекарите е да коригират първопричината.
Кислород в кръвта
Във връзка със световната пандемия от последните няколко години, обезателно трябваше да се спомене и замерване кислородните нива в човешкото тяло. Десатурацията, спада на кислородното насищане в кръвта, настъпва при физически натоварвания или по време на сън.
„Оксидацията на кръвта може да се измери с пулсов оксиметър. Референтните стойности са около 95. При хора с дихателна недостатъчност, могат да се закупят кислородни концетратори“.
Белодробна фиброза
При нея се разраства съединителна тъкан и тогава дихателната функция отслабва значително. Тя има бавен и прогресиращ ход. Причините за възникване на фиброзата са много, на практика можем да говорим за усложнение на друга белодробна патология – туберколоза, силикоза и др. Трябва да има ясно разграничение след възпалителни заболявания. При тежко протичащи случаи на Ковид – 19 също може да възникне белодробна фиброза. Заболяването се развива и при дългогодишно живеене, работа в замърсена среда или като последващ фактор от прекарани пневмония или алвеолит.
В самото начало оплакванията са много нетипични за болестта. Симптомите са задух при усилие, суха кашлица, която има особено голяма сила в късните часове на денонощието. В последствие задухът се усилва, а вдишването е повърхностно. Белите дробове губят своята еластичност у се уплътняват. С напредване на белодробната фиброза за кислорода става по-трудно да достигне до кръвния поток – тук идва и дихателната недостатъчност (ДН). Когато човек диша въздухът минава през носа и устата в трахеята. В същото време въглеродният диоксид се движи от капилярите във алвеолите – газообмен. При дихателна недостатъчност се нарушава именно обменът на газовете. ДН може да бъде остра или хронична.
Заключение
За край на събеседването доцент Владимир Ходжев отново каза, че голяма част от проблемите на белите дробове за предотвратими – ако човек не пуши например, шансът да развие ХОББ е много малък.
Специалистите в студиото си обещаха другият път да поговорят повече за белодробната туберкулоза – всички ще очакваме и това издание с голямо нетърпение.
[blog_posts style=”push” columns=”3″ columns__md=”1″ cat=”1625″ badge_style=”circle-inside” image_height=”75%”] [ux_products cat=”68″]
