Опасни зависимости – моделът “Минесота”

За добро или лошо, „опасните изкушенията“ в нашето съвремие са редица. Може би за това голяма част от хората се пристрастяват към вредни неща. Пример може да дадем с прекомерното привикване към алкохол, наркотици, вредни лекарства, тютюнопушене и др.

Както всички знаем, предаването „Академия Здравитал“ има за цел както медицински, така и образователно да повиши знанията на своята аудитория. За това гости на проф, Христо Деянов бяха Людмила Зафирова, която е медицински мениджър и г-жа Анна Швед – терапевт в областта на зависимостите.

Какво сочат данните?

„По данни на Националния фокусен център за наркомани и наркомании в България, до 65-годишна възраст, около половин милион сънародници имат поне веднъж употреба на наркотично вещество в живота си. Алкохолизмът, хазарта, пушенето, пристрастяването към някои медикаменти е огромен проблем.“

С тези думи започна своето изказване водещият проф. Деянов.

„Трудно се говори за зависимости, защото всеки трети е зависим към нещо. Има друго изследване, което показва, че 80 процента от децата в гимназиална възраст вече са употребявали алкохол, а около 23 процента – са имали контакт с дрога. В условията на пандемия от последните години тези привиквания зачестяват“.

Г-жа Швед сподели, че вече повече от двадесет години се занимава с различни зависимости, както в България, така и в Полша. В момента гостенките в студиото помагат за създаване на нов терапевтичен център по модела „Минесота“, като се очаква всичко да стартира в началото на месец Юли. Ще има уединено място, без решетки и ограничения, там ще се ходи доброволно. Самото заведение се намира в планина Рила – луксозен център, с перфектни условия.

Какво представлява моделът “Минесота”?

Моделът „Минесота“ на първо място включва изготвяне на индивидуален план за терапия към болните от психотерапевтите. Целта е да се лекува не самата зависимост, а човека. Защото индивида има проблеми за справяне със стреса – може да говорим за социални, психологически неразположения, ниска лична самооценка.

Има хора, които по-бързо разграждат в организма си погълнатия алкохол, това ги кара да употребят повече. В един момент това започва да пречи на тяхното ежедневие, От друга страна проф. Деянов ни информира, че тук можем да говорим и за вероятна генетична зависимост – става дума за по-голяма податливост на младите хора. Колкото повече  хора има с вредни привиквания, толкова по-сериозен е проблемът, както в индивидуален, така и в социален план за цялостното общество.

С какво се отличава този модел?

За първи път методът гледа на един зависим като болен, а на проблема – като болест – на тялото, психиката, душата.

„Минесота“ е краткосрочна програма за разлика от предишните дългосрочни лечения в комуните. Моделът е създаден още след Втората световна война. Първоначално в проекта не се предписват медикаменти, разчита се само на психотерапия, за да може „на чисто“ човекът да се излекува. Напоследък вече започва да се допуска и вземане на някакви лекарства, но само след консултации с лекар. Реално „Минесота“ може да се прилага към всяка една зависимост. Навремето е измислен от американците с практическа гледна точка, затова е доста обогатен, за разлика от програмите. В щатите професионална терапия продължава 28-дни. В Америка терапиите се покриват от застрахователи и Здравната им каса.

За да илюстрира проблема със зависимостите г-жа Людмила Зафирова използва следните думи:

„Човек трябва да разбере, че до този момент животът му е воден от самата зависимост, а ако той спре да пие, самият индивид ще ръководи ежедневието си. Това е преломен момент.“

При младите хора в България често има кръстосани зависимости – няколко порока. Подрастващото население и това в зряла възраст обикновено правят комбинация с употреба на алкохол и забранени субстанции. Изграденият център в нашата държава отговаря на всички изисквания на модела „Минесота“ – има сериозно застъпена мотивационна програма. Преди постъпване в заведението е необходима консултация с психиатър. Първата крачка е поставяне на самата диагноза – определят се самите проблеми на пациента. Повечето пъти отключването на дадена зависимост е заради проблеми в семейството – лоши отношения с роднини или загуба на близък човек.

Всеки пациент получава личен терапевт, а изграденият план за България, подобно на САЩ, е близо месец

В Полша например, процедурата трае по-дълго – 42 дни. Тук говорим за групова терапия, в която всеки реализира индивидуалните си цели – говорим за 4 терапевтични блока. Един модул трае около час и половина.  Не винаги болните хора имат желание да си изкажат проблемите пред общата група, затова поне 2 пъти в седмицата те ще ги споделят на личния си помощник – тук може да говорим за „психообразование“.

Както процесът на пристрастяване, така и самото лечение не става за кратък период от време. След завършване на самият курс в модела „Минесота“, пациентите продължават с индивидуални действия и допълнителни срещи със специалисти – говорим за дълготраен процес. В самата терапия е важно човек да разбере какво става с него, да вникне в същността на проблема, да погледне по друг начин на нещата – променя се нагласата. Обикновено жените по-трудно започват терапия, но стартират ли я, резултатите често са по-добри, отколкото при мъжете. Цената на терапията ще се явява много ниска, спрямо сумата, която хората са дали в последните няколко годни за своите зависимости – независимо дали говорим за хазарт, наркотици, алкохол, цигари или лекарства.

В едно „алкохолно семейство“ можем да говорим за особено поведение на членовете

Децата обикновено знаят, че не бива да говорят за това с родителите, за да не се стига да прояви на насилие – малките момчета и момичета започват да живеят в един „безчувствен дом“. Именно премахнатото доверие в такова семейство повлиява негативно и при страничните лични контакти на човек.

Когато хората започнат да пият и вземат наркотици, зависимостта анулира инстинкта за самосъхранение – спират грижите за собственото здраве в голяма степен. Тук говорим за хронична, неизлечима болест. Гостенките в студиото споделиха, че очакват в техния център да идват и хора, които са пристрастени към хазарта. Отново стигаме до „комбинираната зависимост“, понеже, ако човек влезе в едно казино, винаги му предлагат да употребява и алкохол. Ако говорим за това кога се появява т.нар. „алкохолна зависимост“, никъде Световната Здравна Организация (СЗО) не посочва къде е границата. По скоро тук трябва да се проследи как самата консумация влияе върху качеството на живот.

За допълнителна информираност по темата за опасните зависимости на зрителите гостенките в студиото завършиха със следните думи:

„Центърът и програмата, които подготвяме, ще изпълняват всички критерии – откъм задачи и налични терапевти. Това не е конкурента програма към вече наличните, а говорим за допълнение. Реално се разширява диапазонът на възможните действия.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.