“Непрекъснатите информации по телевизиите за ковид случаи приличат на сводки от фронта, подобно на тези по време на Втората световна война” това заяви в предаването “Академия Здравитал”д-р Ирен Мановска, невролог и психотерапевт. По думите ѝ всеки вирус може да доведе до неприятни последици. Това не трябва да бъде изтъквано непрестанно по медиите. Според д-р Мановска коронавируса е като всеки друг вирус и напълно естествено при пациенти, които имат придружаващи заболявания, напълно естествено имат усложнения.
Съдържание
“Напоследък пациентите, които идват при мен, са с паник атаки.”
“Работи се за дишане, работим с емоцията”, това отговори д-р Мановска на въпроса какви пациенти идват в нейния кабинет. По думите ѝ огромна част от по-младото население са с повишена тревожност.
“Когато човек не успява да овладее емоциите си и ги задържа твърде дълго в себе си, те избухват. Понякога това е съпроводено с агресия към околните или автоагресия, която също е много тревожен вариант”, допълни д-р Ирен Мановска. По думите ѝ според криминалната хроника, която редовно върви в медиите и насаждането за изолация поражда увеличаване на агресията и последвалите криминални прояви сред българите. Според специалистът, за да бъде един човек по-лесно управляем, трябва да бъде изолиран и предизвикан да агресира. Мановска беше категорична, че изолацията, която беше наложена на цялото население, е напълно излишна, особено при децата. По думите ѝ само хората с хронични заболявания и съпътстващи заболявания, като по-възрастните, трябваше да бъде единствената група, която да се самоизолира.
“Онлайн обучението прави децата асоциални и затова се увеличи агресията сред учениците, защото те не съзнават какво се случва в реалния живот”
Допълни по темата д-р Мановска. Тя допълни, че дори вярата не може напълно да помогне в тези ситуации, защото самото ни общество е обезверено, но има хора, които са силно вярващи у нас, за които религията е средството за справяне с трудните моменти по време на пандемията.
“Всяка позитивна емоция може да помогне в днешните времена”, категорична беше д-р Мановска.
Какво е влиянието на постковидния синдром над психиката? – паник атаки
“Постковидният синдром, поне в неврологията, върви в две посоки – периферно нервни увреждания, както при всеки вирус, а другата част е т.нар. “мозъчна мъгла” или известно затруднение в кратковременната памет, често забравяне. Обикновено минава след около 6 месеца до година”, отговори д-р Ирена Мановска. Деменцията при млади хора не се стига, има обаче известно нарушение на кратковременната памет, но при по-възрастните хора постковидния синдром води до деменция. Според нея всяка година има случаи на Алцхаймер, но дали има повишаване на случаите, все още предстои да се изясни.
Какъв е рискът от тромбоза по време на пандемия?
“Хора, които имат по-лесна съсирваемост на кръвта, има опасност да направят тромбози. Отчита се повишаване на мозъчно-съдовите заболявания по време на пандемия, а липсата на спешни медици, които да реагират бързо при такива инциденти, води до инвалидизиране и фатален изход”, подчерта д-р Мановска. По думите ѝ България е на първите места по инсулти в Европа. По думите на невролога, ако спешната помощ реагира веднага, след обаждане от близките за инсулт, то може да не нанесат сериозни увреждания на мозъка. Мановска подчерта, че спешните медици са тези, които трябва да преценят според състоянието на пациента, къде да отведат пациента, но ако обучението на спешните медици бива неглижирано, то здравната ни система ще има сериозни недостатъци.
“Преди години, когато специализирах медицина, получавах заплата наравно с другите колеги, така че да мога си позволя нормален живот. Сега колегите, които работят тук започват на минимална заплата. Някои дори се принуждават да си плащат, за да специализират, което създава неконкурентна на европейската работа, заплата”, заяви д-р Мановска. По думите ѝ именно заплащането у нас е основната причина младите специалисти да избират чужбина.
Снабдена ли е аптечната мрежа с антикоагуланти, които са необходими за превенция на тромбози?
“Оказа се, че в момента в аптечната мрежа антикоагуланти или по-точно, тези ниско мулекулни хепарини, липсват. Има ги за приложение в клиниките. За съжаление тези препарати са необходими в извън болничната помощ”, отговори д-р Ирена Мановска. Тя даде пример с неин пациент, за когото е имало необходимост да бъде изписан антикоагулант, но не е бил открит. Тя допълни, че специалистите се опитват да се справят с наличните лекарства в мрежата.
Какво е необходимо да се направи за спешната неврологична помощ у нас? – паник атаки
“Тази прочута здравна карта да вземат да я направят. Във всеки случай неврологичните центрове са необходими и трябва да бъдат равномерно разпределени в цялата държава. За съжаление обаче болниците у нас са търговски дружества”, това каза д-р Мановска по темата за разкриването на спешни неврологични отделения. Тя допълни още, че спешната ни помощ не е снабдена с медицински хеликоптери, а площадките, с които разполагат болниците, не са достатъчно поддържани.
“Спешната медицина има нужда от пари и от специалисти”, категорична беше д-р Мановска. Тя допълни, че у нас има линейки, в които не може да се реагира при неврологични заболявания, които са от спешен характер. Именно тези проблеми в спешната ни помощ водят до повече случаи на хора със сериозни неврологични заболявания като паник атаки и други.
Останалите предавания от Академия Здравитал можете да откриете в нашата блог-секция!
[blog_posts style=”push” columns=”3″ columns__md=”1″ ids=”5492,6757,3719,3628,6763″ badge_style=”circle-inside” image_height=”75%”] [ux_products equalize_box=”true” ids=”3975,2368,2474,2195,2189″]
