Вероятно не много хора знаят, че съществува отделна дисциплина „Хирургия на ръка“. Лекцията от професор доктор Христо Деянов в рубриката „Образователен здравен университет“ обхвана проблеми, свързани с китките, в това число и болест на Дюпюитрен. В китката има над 10 важни костици. Този път „Академия Здравитал“ и водещият представиха отделни нозологични единици и заболявания.
Съдържание
Контрактура на Дюпюитрен
Името идва от френския хирург Гийом Дюпюитрен. Реално болестта се свързва с уплътнени тъкани на дланната повърхност от вътрешната страна. Пръстите стоят принудително свити, тъй като са неспособни за изпъване, причинено е притегляне. Фасцията е система от съединителна тъкан, стои под кожата. При заболяването зоната се свива, започва да „тегли“ сухожилията, губи еластичност. В по-тежките форми има трайно нарушение, функционалността на крайника е силно намалена. Палмарната фасция е анатомично образувание, представлява слой от влакнеста тъкан в дланите. Най-често засегнати са кутретата и безименните пръсти, с невъзможност за изправяне. Дискомфортът е придружен от физическа болка, поради тежката конктрактура на малките мускули. Възможно е състоянието да засегне дори стъпалата. По-рисковите таргетни групи са мъжете, „северните“ нации, както и над 50-годишните пациенти.
Основни фактори при болест на Дюпюитрен
Точната причина за здравословния проблем остава неизвестна. Алкохолизмът отличаваме като категорично възможен предразполагащ момент. Към него добавяме тютюнопушенето и генетиката. Тук условно границата е над 500 милилитра всекидневна алкохолна консумация с твърди спиртни напитки. Ако човек претоварва често своята китка, борави с вибриращи тежки инструменти, вероятността от увреда нараства.
Някой системни заболявания също увеличават риска от контрактура на Дюпюитрен, защото те се отразяват пряко върху сухожилията. Ревматичните оплаквания, захарният диабет, епилепсията, дефицитният кръвоток, витаминозната липса даваме като пример.
Първоначални симптоми и лечение на болестта Дюпюитрен
Първо се образуват малки бучки по дланта. Бучките могат да бъдат болезнени, особено при хващане на някакъв предмет, а в последствие да стигнат до по-дебела връв. Съществува вариант подкожното удебеляване да проникне до всички пръсти. Възлите прогресират с години, развитието им е постепенно. Свиването на няколко пръста е друго начално проявление.
Лечението за леките форми е консервативно, чрез раздвижващи методи, медикаменти. Физиотерапията и масажите имат за задача да отпуснат сухожилията и възстановят в известна степен контрактурата. Прибавяме температурата, ултразвука, магнитните полета към добрите способи. Тежките случаи изискват оперативна интервенция. Сложните операции трябва да облекчат фасцията.
Ганглион
Практически, това е образувание по гърба, горната страна на китката, където се изгражда киста. Кистата наподобява торбичка, напълнена с течност. Появата и изчезването й биха могли да бъдат спонтанни. При всички положения процесът е провокиран от дегенериране на ставната капсула, фасциите, износване и изпъкване. Ганглионът също има болезнени моменти. Засяга предимно жените в млада възраст. Общият дискомфорт, притръпването са възможни. Диагнозата пречи затруднява редица нормални ежедневни дейности, „отключващият“ фактор е претоварването – някой видове спорт, особено при тенесистите.
Образуванието може да „атакува“ нервите, които минават по китката, оттам идва самото изтръпване. Болестта поразява не само ръцете, но и краката. Характерна е с рецидивни епизоди, мека консистенция.
„Ганглионовата киста не е никак рядка. Да кажем на 100 млади жени, от 18 до 45-годишна възраст, вероятно при 10-15 процента от тях в даден момент от живота ще се появи такава киста.“
Диагностика и лечение
Диагнозата не е никак трудна за поставяне. Всеки един лекар веднага разбира за проблема, ако все пак има някакви колебания, помагат образните методи. В миналото хората са се лекували самостоятелно, удряйки болното място с дебела книга. Така кистата бива свита за известно време, а капсулата – спукана. Събраната стерилна течност изтича, но целият процес е временен. Истинското лечение е хирургичното. Физиотерапията и натуралните продукти за мазане допълнително притежават свойствата да приберат ганглиона.
Синдром на карпалния канал
Между китката и самата длан има сухожилия, костици. Тези сухожилия покриват карпалния (китков) канал, където преминават „нервус медианус“ и „нервус улнарис“. Нервус улнарис върви латерално, инервира кутрето, безимен, част от средния пръст. Нервус медианус снабдява палеца, показалеца, донякъде средният пръст. Обикновено при синдрома на карпалния канал се получава компресия, притискане на срединен нерв. Пациентите започват да усещат нощна, сутрешна болка, изтръпване.
Диагнозата засяга повече жените в менопауза, с приключил менструационен цикъл. Тогава настъпват структурни промени в сухожилията, фасциите, мускулите, нервната тъкан. Напредналите случаи разрушават силата на дланта. Човек започва да изпуска предмети. Китковият канал също ерозира, ако има тежка физическа работа или постоянна работа с клавиатури, клавиши. „Златен стандарт“ за доказване е електрофизиологичното изследване, както и образната диагностика.
Лечението е консервативно, с физиотерапия, масажи. Вариант са някой нестероидни противовъзпалителни медикаменти. Крайната опция отново е хирургията. Чрез нея бива разширен сухожилният канал.
Какви са ползите от дейностите с ръце
Миастения гравис
Миастения гравис е автоимунно заболяване на целия организъм. Засяга млади хора и води до тежка инвалидизация, съкращаване на живота. Проблемът е с относително голяма заразна честота. Между нервната клетка и мускулните влакна импулсът се предава от вещество, наречено „ацетилхолин“. Той инервира мускулните клетки. Дамите са по-заразни, спрямо автоимунният процес, както и болните от Тиреоидит на Хашимото. В основата на миастенията стои образуването на антитела срещу ацетилхолиновите рецептори. Именно патофизиологичният момент е увреждането.
Когато е на лице автоимунна болест непременно лекарите трябва да направят образна диагностика на тимусната жлеза и ако там види увеличение или туморна формация задължително зоната да бъде премахната. Вече е открит подходящ медикаментозен прием за облекчаване, но обикновено крайният етап е апаратното дишане.
Отличителни моменти
- Падане на клепача – Обикновено на едното око. Има нарушаване на очедвигателните мускули. Често процесът се задълбочава постепенно през деня, заради умората;
- Засягане на лицевите мускули;
- Проблем с дъвкателни мускули – Човек започва да преглъща трудно, стартира изменения в гласа;
- Трудно говорене;
- Нарушени дихателни движения – Проблеми на диафрагмата, индивидът не е в състояние да диша, съответно тежките форми водят до смърт;
- Бърза умора – Дори най-елементарните движения и дейности изморяват хората.
Заключение
Болестите на китките са изключително неприятни, особено в по-напреднал стадий. Отделете време за подходящи лечебни терапии, когато това го позволява, за да избегнете влошаването на проблема.
