Джинджифилът (Zingiber officinale), е коренът на растението джинджифил, който расте под земята и има твърда, набраздена текстура. Вътрешността на корена може да е жълта, бяла или червена, в съответствие с разновидността му. Той е покрит с кафява кора, която в зависимост от това дали е прибран узрял или не, може да е дебела или тънка Като подправка се използва коренът на растението. Във всяка страна го използват по-различен начин: пресен, сушен, маринован, пържен, варен, задушен.
Билката има богат биохимичен състав. Активните съставки, които имат най-силно изразени положителни ефекти върху човешкото здраве в билката, са:
Джинджифилът е тропическо растение, което произхожда от Южна Азия. Най-добрите условия за развитие на джинджифиловите растения са в тропичните райони на Южна Азия. Джинджифилът се нуждае от топлина, хранителна почва и влага, както и разсеяна светлина в продължение на 12-15 часа дневно.
Най-доброто време за бране на джинджифил за медицински цели зависи от частта на растението, която искате да използвате.
Като цяло най-доброто време за бране на джинджифил за медицински цели е, когато коренището е напълно узряло, което обикновено е 8-10 месеца след засаждането.
Джинджифилът е растение, което се използва в Китай и Индия от древността като подправка и медицинско средство. Наименованието джинджифил идва от санкрит и означава “рогат”, т.е. това е свързано с формата на джинджифиловият корен. В Европа се разпространява през 13 век благодарение на Марко Поло. Най-ранните документи за използването на джинджифила са китайски. Конфуций (557-479 г. пр.н.е.) го споменава в своите „Аналекти“ и е известен с това, че не е сядал на масата без него. Арабските търговци държали в тайна местата, от които произлиза. Те уверявали доверчивите купувачи, че джинджифилът расте далеко на юг, зад Червено море, на края на земята и че се охранява строго от дракони. Чрез арабите джинджифилът достига Древна Гърция и Римската империя. Също така те го занасят и в Източна Африка около 13 век, а през 16 век португалците го занасят в Западна Африка. По същото време испанците занасят джинджифила в Америка. Понастоящем най-много джинджифил произвежда Индия, следвана от Китай, западна Африка, Ямайка, Тайланд и Австралия.
Билката има множество полезни за здравето ефекти. Отдолу може да разгледате най-силно изразените позитивни ефекти върху човешкото здраве от приема на билката Джинджифил (Zingiber officinale).
При менструални болки – в китайската медицина чаят от джинджифил с кафява захар се използва за лечение на менструални спазми.
Счита се, че е афродизиак.Джинджифилът е сравнително безопасна хранителна добавка, но всички пак могат да имат някои нежелани реакции при приемането му. Най-честите от тези реакции са:
Все пак в много от случаите приемането на продукти, които съдържат джинджифил е безопасно и не вреди на хората
Надяваме се информацията за Джинджифил (Zingiber officinale) да Ви е била интересна и полезна. Ако се интересувате от други билки и полезни растения, може да потърсите техните наименования в търсачката отдолу. Благодарим Ви, че сте наш потребител!
