Надяваме се информацията за ADHD е била интересна и полезна. Ако се интересувате от други заболявания и състояния, може да потърсите техните наименования в търсачката отдолу. Благодарим Ви, че сте наш потребител!
Още резултати...
ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност)
Facebook
Telegram
Twitter
WhatsApp
ADHD е едно от най-често срещаните детски разстройства на неврологичното развитие. Децата с ADHD често имат затруднения с невниманието, хиперактивността и импулсивността. Хората обикновено получават диагноза по време на детството и състоянието често продължава в зряла възраст. Въпреки това е налице ефективно лечение.
Съдържание за ADHD
Какво представлява заболяването ADHD?
ADHD (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) е едно от най-честите и най-изследваните разстройства на неврологичното развитие при деца. Учените са открили, че има разлики в мозъците , нервните мрежи и невротрансмитерите на хората с ADHD.
ADHD е дългосрочно (хронично) състояние на мозъка, което причинява изпълнителна дисфункция , което означава, че нарушава способността на човек да управлява собствените си емоции, мисли и действия. ADHD затруднява хората:
- Да управляват тяхното поведение.
- Да обърнат внимание.
- Да контролират свръхактивността.
- Да регулират настроението си.
- Да останат организирани.
- Да се концентрират.
- Да следват инструкциите.
- Да седят мирно.
Човек обикновено получават диагноза по време на детството и състоянието често продължава в зряла възраст. Въпреки това е налице ефективно лечение. Ако не се лекува, ADHD може да причини сериозни усложнения през целия живот.
Съдържание за ADHD
Какви са видовете ADHD?
Има четири различни начина, по които ADHD може да се прояви. Лекарите използват видовете симптоми, които вашето дете показва, за да диагностицират състоянието по един от тези четири вида.
Синдром на дефицит на вниманието (ADD)
Децата с тази презентация имат само синдром на дефицит на вниманието. Те имат трудности при фокусирането, организирането, вниманието и имат по-малко симптоми на хиперактивност/импулсивност.
Преобладаващо хиперактивно-импулсивно поведение
Децата с това поведение имат проблеми с хиперактивност и импулсивност и може да показват по-малко очевидни проблеми с обръщането на внимание. Хиперактивността означава, че те могат да се въртят, да не могат да седят мирно, да имат много излишна енергия и да са изключително приказливи. Импулсивността означава, че те могат да прекъсват другите и да действат, без първо да го обмислят. Това е най-рядко срещаният тип и обикновено засяга по-малки деца.
Комбинирано поведение
Децата с това поведение показват най-малко шест симптома и от двата други типа. Симптомите на невнимание и хиперактивност-импулсивност присъстват еднакво. Този тип е това, което хората най-често свързват с ADHD. Около 70% от случаите попадат в този тип.
Неуточнен ADHD
В тези случаи симптомите може да са толкова тежки, че децата ясно демонстрират дисфункция, но не отговарят на официалните критерии за симптоми за диагностициране на ADHD от някой от четирите вида. В такива случаи лекарите определят „неуточнен ADHD“ като диагноза.
Честота на заболяването
Честотата или разпространението на ADHD в Европа варират в зависимост от страната и изследваното население, а оценките могат да се различават и в зависимост от диагностичните критерии и методите, използвани за оценка на синдрома. Според систематичен преглед и мета-анализ на 76 проучвания през 2019 г. приблизителната оценка на разпространението на ADHD в Европа е около 5,3% сред децата и юношите на възраст 0-18 години.
Какви са симптомите на ADHD?
Лекарите на вашето дете ще постави диагноза въз основа на наличието и липсата на определени симптоми. Симптомите трябва да са възпрепятствали функционирането в поне две сфери на живота (като училище и дом) и да са се появили най-малко през последните шест месеца.
Ситоми спрямо 4-те вида
| Вид | Синтоми |
|---|---|
| Синдром на дефицит на вниманието (ADD) | Дете с този тип трябва да показва поне шест от следните девет поведения: • Проблеми с обръщането на внимание на детайлите или допускане на грешки от невнимание. • Проблеми с концентрацията върху задачи и дейности. • Затруднено слушане, разсеяност и постояна замечтаеност. • Проблем при следване на инструкции и/или довършване на задачи. • Трудност при организиране на задачи и дейности. • Избягване или нехаресване на задачи, които изискват непрекъснато умствено усилие. • Честа загуба на неща. • Лесно разсейване от външни дразнители. • Забравяне на ежедневни дейности. |
| Преобладаващо хиперактивно/импулсивно поведение | Дете с този тип трябва да показва поне шест от следните девет поведения: • Неспокойно потупване с ръце или крака или често извиване. • Не могат да останат седнали за дълго време. • Бягане или катерене насам-натам, когато не е подходящо. • Проблем при тихо и спокойно участие в развлекателни дейности. • Винаги изглеждащи „в движение“ или „задвижвани от мотор“ (супер енергични). • Говорят твърде много. • Отговарят, без да изчакат въпросите да бъдат завършени. • Чести проблеми с чакането на ред. • Често прекъсване или намесване в разговорите или игрите на другите. |
| Комбинирано поведение | Дете с този тип трябва да показва по поне шест поведния от гореспоменатите два типа (общо 12) |
| Неуточнен ADHD | Както споменахме по - горе, деца с този тип показват ясна дисфункция, но нямат някой от симптомите на ADHD |
В следствие на какво се получава ADHD?
Учените са установили разлики в мозъчната структура и активността на хората с ADHD. Фронталния лоб е различно развит. Това е предната част на мозъка, частта зад челото. Фронталния лоб е отговорен за планирането, обръщането на внимание, вземането на решения и използването на езика за модериране на поведението. Изследователите наричат този вид дейност насочено внимание. Мозъците на хората с ADHD са склонни да достигнат пълната си зрялост по-късно от тези на невротипичните хора.
Хората използват насоченото внимание, за да спрат автоматичното внимание, втори вид внимание, което е много силно при хора с ADHD. Насоченото внимание обаче изисква много усилия и е трудно за използване. При човек с ADHD уменията за насочено внимание обикновено са по-слаби. Автоматичното внимание е видът внимание, който се използва, когато се извършва нещо, което е интересно или ангажиращо. Насоченото внимание е видът внимание, който се използва, когато трябва да се извърши нещо, което е изморително или не представлява интерес. (Например, в детството, скучни, повтарящи се задачи.)
Освен това нервните клетки, наречени неврони, предават сигнали в мозъка. Тези сигнали преминават през мозъка в групи от неврони, наречени мрежи. Учените наричат автоматичната мрежа за внимание в мозъка режим по подразбиране. А мрежата за насочено внимание в мозъка, те наричат, изпълнителна мрежа на мозъка. Изследователите са открили големи мрежи, които работят по различен начин при хора с ADHD. Невротрансмитерите – химикали, които помагат за предаването на сигнали от една нервна клетка към друга – също играят роля при ADHD.
Въпреки че изследователите са открили тези мозъчни разлики, те не разбират напълно защо се появяват и водят до симптоми на ADHD. Но настоящите изследвания показват, че генетиката играе жизненоважна роля. ADHD често протича в семейства, в които вече има член с ADHD – дете с ADHD има шанс 1 към 4 да има родител с това състояние.
Други възможни причини и рискови фактори за ADHD могат да включват:
- Натрупване на олово в организма.
- Анатомия на мозъка.
- Употреба на вещества по време на бременност .
- Преждевременно раждане.
- Ниско тегло при раждане.
Следното НЕ е причина за ADHD:
- Алергии .
- Имунизации.
- Яденето на твърде много захар.
- Прекалено много време взиране в екраните .
- Лошо родителство.
- Социални и екологични фактори като бедност.
Възможни усложнения от заболяването ADHD?
Без лечение ADHD потенциално може да доведе до редица дългосрочни усложнения. Тези усложнения могат да включват:
- Лошо самочувствие .
- Депресия и тревожност .
- Хранителни разстройства .
- Проблеми със съня .
- Рисково, импулсивно поведение.
- Чести пътни инциденти и наранявания.
- Проблеми с връзките и други социални взаимодействия.
- Академичен недостатък.
- Нестабилност на работата.
Как се диагностицира ADHD?
Ако се притеснявате, че детето ви може да има ADHD, първата стъпка е да си уговорите час с техния лекар. Педиатърът на вашето дете или друг специалист може да определи дали детето ви има ADHD, като използва набор от насоки за откриване на проблема. Насоките са специално за деца на възраст от 4 до 17 години. Трудно е да се диагностицира ADHD при деца под 4 години, защото те могат да се променят много бързо, а много деца на тази възраст са естествено свръхактивни или невнимателни. Може също да е по-трудно да се диагностицира ADHD при тийнейджъри поради други състояния, които може да имат, като депресия или тревожност.
Няма тест за ADHD , който да помогне за диагностициране на състоянието. Лекарят ще предприеме няколко стъпки и ще събере много информация, за да да постави диагноза. Ключовият фактор е, че много хора наблюдават поведението, свързано с ADHD, в различни среди, като например в училище и у дома. Редица хора ще участват в наблюдаването и определянето на поведението на вашето дете, включително:
- Вие.
- Детето Ви.
- Лекаря на вашето дете.
- Учителите на вашето дете и други членове на персонала.
- Други лица, които се грижат за вашето дете.
Въз основа на тази информация, лекарят на вашето дете ще разгледа как поведението на вашето дете се сравнява с други деца на тяхната възраст.
За да се постави сигурна диагноза ADHD, трябва:
- Симптомите да се появят в две или повече ситуации/ среди (дом, училище и/или социални ситуации).
- Лекарят да идентифицира наличието или липсата на шест или повече симптома.
- Симптомите значително да влошат способността на детето да функционира в ежедневните дейности.
- Симптоми да са започнали преди да навършат 12 години.
- Наличие на симптоми от поне шест месеца.
Задълбоченото наблюдаване на поведението е от решаващо значение (не само невропсихологично тестване на вниманието), тъй като много деца, които са доста умни, могат да се представят добре в училище, дори когато показват симптоми на невнимание.
Как се овладява заболяването?
Целта на лечението на ADHD е да подобри симптомите на вашето дете, така че то да може да функционира по-ефективно у дома и в училище. За по-малки деца (на възраст 4 и 5 години) лекарите препоръчват интервенция за родителите като първа линия на лечение, преди да се опита лекарството.
В повечето случаи най-доброто лечение на ADHD за по-големи деца, юноши и възрастни включва комбинация от поведенческа терапия и лекарства за ADHD .
Поведенческа терапия
За деца под 13-годишна възраст лекарите препоръчват обучение на родителите за овладяване на поведението. За подрастващите те препоръчват други видове поведенческа терапия и обучение, като обучение на социални умения или обучение на изпълнителни функции. Целта на поведенческата терапия е да научи или засили положителното поведение, като същевременно елиминира нежеланото или тревожно поведение. Целта на обучението по изпълнителни функции е да подобри организационните умения и самоконтрола.
Лекарства
Медикаментите могат да помогнат на хората с ADHD да управляват своите симптоми и поведението, което причинява проблеми с техните приятели, семейство и други контакти. Има някой одобрени лекарства за лечение на ADHD при деца на възраст до 6 години.
- Стимуланти: Стимулантите са най-широко използваните лекарства за ADHD. Между 70% и 80% от децата с ADHD показват по-малко симптоми на ADHD, когато приемат тези лекарства.
- Нестимуланти : Нестимулантите не действат толкова бързо, колкото стимулантите и като цяло нямат толкова голямо въздействие, но ефектът им може да продължи до 24 часа. Лекарят на вашето дете може да препоръча добавянето на нестимулант, ако стимулантите не действат.
- Антидепресанти : FDA не е одобрила антидепресанти като лечение на ADHD. Но лекарите понякога ги предписват самостоятелно или в комбинация с друго лекарство за ADHD.
Вашето дете може да се наложи да опита различни лекарства и различни дози, преди да намери правилния баланс между ползите и страничните ефекти.
ВАЖНО! КОНСУЛТИРАЙТЕ СЕ С ЛЕКАР ОТНОСНО ПРИЕМА НА ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ!
Здравословен начин на живот
Поддържането на здравето е особено важно за децата с ADHD. В допълнение към поведенческата терапия и лекарствата, воденето на здравословен начин на живот може да улесни справянето със симптомите. Здравословното поведение включва:
- Хранене на здравословна диета, пълна с плодове, зеленчуци, постни протеини и пълнозърнести храни.
- Упражняване или участие в редовна физическа активност.
- Ограничаване на времето пред екрана.
- Получаване на препоръчителното количество сън.
Билкова терапия при борба с ADHD
- Женшен: Женшенът е адаптогенна билка, за която се смята, че подобрява фокуса, паметта и когнитивните способности. Някои проучвания показват, че женшенът може да подобри симптомите на ADHD.
- Гинко Билоба: Гинко Билоба е друга билка, за която се смята, че подобрява когнитивните функции и вниманието.
- Пасифлора: Пасифлората е билка, която често се използва за лечение на тревожност и безсъние. Някои хора смятат, че тя може да помогне и при симптомите на ADHD като насърчава релаксацията и намалява хиперактивността. Прочетете повече за билката.
- Валериана: Валериана е билка, която често се използва за лечение на нарушения на съня и безпокойство. Някои хора смятат, че тя може да помогне и при симптомите на ADHD, като стимулира релаксацията и намалява хиперактивността. Прочетете повече за билката.
Средства и лекове за превенция на ADHD в домашни условия
Все още няма написани статии
Кога да потърсите лекарска помощ?
- Постоянна невнимателност или хиперактивност и импулсивност, които засягат ежедневието: Симптомите на ADHD могат да попречат на работата, училището, взаимоотношенията и други аспекти на ежедневието. Ако вие или някой, когото познавате, изпитвате постоянни симптоми, които пречат на ежедневната работа, това може да е знак, че е необходим медицински съвет.
- Трудности с организацията, планирането и управлението на времето: Хората със ADHD често изпитват затруднения с тези умения, което може да доведе до проблеми с изпълнението на задачи, спазването на крайни срокове и управлението на отговорности.
- Импулсивност, която излага себе си или другите на риск: Импулсивността е често срещан симптом на ADHD, но тя може да доведе и до рисково поведение, като например безразсъдно шофиране.
- Емоционална дисрегулация: ADHD може да доведе и до трудности при управлението на емоциите, което може да доведе до промени в настроението, раздразнителност и проблеми в отношенията.
ВАЖНО! НЕ СЕ САМОДИАГНОСТИЦИРАЙТЕ, разговаряйте с вашия лекар, той ще Ви даде най – правилните насоки, най-точната диагноза и най- правилното лечение за вашия проблем.