Витамините са неизменима съставка на храната, която ежедневно консумираме, реално представляват част от начина на живот. Те са важни за обмяната на веществата в целия организъм. В своята лекция водещият на предаването „Академия Здравитал“ професор Христо Деянов обърна внимание и към някой здравословни проблеми – хиповитаминоза, авитаминоза, Бери-бери, пелагра, остеопороза, спина-бифида, анемия.
Съдържание
Витамините – същност
Името идва от латинското „вита“, което значи „живот“. Терминал влиза в употреба преди около 100-150 години. Най-общо казано витамините биват органични вещества, нямат никаква енергийна стойност и служат като коензим за тялото. Те подобряват ендокринната функция, нервната система, сърдечно-съдовата дейност. Когато витаминният статус на даден пациент е в добро състояние, няма орган, който да не е повлиян положително. Веществата се делят на две големи групи. В първата категория попадат водноразтворимите, а във втората – мастноразтворимите.
Водноразтворимите витамини се приемат с храната, бързо метаболизират в организма, чрез отделителната система и бъбреците скоростно биват елиминирани. При мастноразтворимите процесът става много по-бавно, те остават в тъканите, органите, особено, където има мазнина. Безконтролната консумация на витамините от втората група е възможно да доведе до хипервитаминоза (предозиране). Точно обратният процес е авитаминозата – пълна липса на даден витамин в тялото, която води до характерно патологични състояния.
Водноразтворими витамини
Най-важният представител от витамините е витамин С (аскорбинова киселина). Аскорбиновата киселина се грижи за регулацията на всички органи, системи, обменни процеси. Освен това витамин С е известен със силните антиоксидантни свойства, укрепващото действие към имунитета и улеснението за абсорбцията на желязото, калция, фосфора. Също така е с грижа към червените кръвни телца, костната система, тъканите, мускулите. Би било добре приемът на витамина да е чрез приетата храна (всички плодове, зеленчуци, коприва, копър, картофи) или сокове. Дневните нужди за човек с нормално тегло са около 90-100 милиграма. При интензивен начин на живот и спортуване няма проблем човек, посредством таблетки, да консумира допълнително няколко грама. Ако даден индивид не е с толкова ускорен метаболизъм и взема повече от витамина, е възможно да пострада отделителната му система.
Втората голяма група от водноразтворимите е витамин В.
10 ползи при прием на витамини
Подкатегории на витамините В
- В1 – той е с химичното наименование тиамин, като източници му са месо, черен ориз, пълнозърнести храни, пшеница, овесени ядки, бобови растения и други. Тиаминът е важен за централната и периферната нервна система, когато има голям дефицит може да възникне заболяването „Бери-бери“ – там има полиневритни увреждания на периферната нервна система, отоци, нарушение в обмяната на глюкозата, надуване на крайниците, слабост, безсилие;
- В2 – Рибофлавин – има го в някой меса, ядки, плодове, зеленчуци, пшеница, ориз, пълнозърнест хляб, масло, бадеми, гъби, сьомга, мляко. Той се грижи за добро състояние на кожата;
- В3 – Ниацин – безопасната дневна горна граница за прием на ден е 20-30 милиграма. Когато имаме дефицит може да възникне пелагра. Характерни за системното заболяване са дерматитът, деменцията и диарията, понеже бива увреден стомашно-чревния тракт. Ниацинът го има предимно в месото, фъстъците, рибата, бирена мая, сушени плодове, ядки, черен дроб;
- В5 – Пантотенова киселина – срещаме я в месото, черния дроб, пъстървата, пълнозърнестите храни, млякото, скаридите, грах. Подпомага изграждането на имунитета и дава стабилност за тялото срещу инфекции;
- В6 – Пиридоксин – това е естествен диуретик. Необходим е за изграждането на антитела, еритроцити, стероидни хормони. Има го често в зелето, яйцата, млякото, цитрусовите плодове, фъстъци, банани, пъпеш – хора с анемия трябва да консумират повече такива храни;
- В9 – Фолиева киселина – важна е за състоянието на невралната тръба при новородени, защото при увреждане може да се образува спина-бифида. Спина-бифида е вродена аномалия в развитието на гръбначен стълб и гръбначен мозък;
- В12 – Кобаламин – съдържа се в черен дроб, говеждо, свинско месо, сиренето, млякото, кашкавала, яйцата. Липсата на витамина е предпоставка за една от най-злокачествените анемии – пернициозната. Хората, диагностицирани с този проблем, са сънливи, ниско-енергични и с намален работен режим на сърдечно-съдова и нервна системи.
Мастноразтворими витамини
Витамин А – Ретинол
Той укрепва имунната система, стимулира растежа и развитието на целия организъм, допринася за здравата кожа и е от голямо значение за зрителния анализатор, репродуктивните процеси. Ретинолът има голямо действие в обмяната на белтъчния синтез и образуването на антитела. Основните източници на витамин А са: червени, оранжеви, жълти плодове и зеленчуци, цитрус, спанак, магданоз, коприва, мляко, яйчен жълтък, телешки черен дроб, рибено масло, моркови, броколи.
Витамин D – Калциферол
Необходим е за усвояването на калция и фосфора, с други думи, той е от ключово значение за здрави кости, зъби. Изпълнява транспортна функция, като пренася минералната вещества от кръвта до костите и обратно. Също така стимулира баланс между остеокластите и остеобластите. При липата му се появява характерната симптоматика за остеопорозата (прогресивно заболяване на костите, при което тъканта започва да се разрежда). Витамин D има важен принос спрямо клетъчния и хуморалния имунитет. Само калциферолът от групата подобни органични вещества се синтезира чрез кожата, посредством слънчевата светлина. В тази връзка е нужно да споменем, че човек трябва много да внимава с излагането на UV-лъченията, защото те повишават риска от кожен рак, меланом, тумори. Съставката се съдържа предимно в скумрията, сьомгата, сардините, риба-тон, черен дроб, яйчен жълтък.
Витамин Е – Алфа-токоферол
Витаминте Е представляват най-силния антиоксидант. Той подсилва имунната система, редуцира риска от проблеми с коронарните артерии на сърцето и мозъчни инциденти. Другата ключова роля на алфа-токоферола е насочена към репродуктивното здраве. При мъжете това се отнася за производството на качествена сперма, а при дамите – за изграждане на качествени фоликули. Витаминът бива набавян често от растителните мазнини, зехтина, зърнените култури, яйцето, спанака, копривата, авокадото, зелените зеленчуци, слънчогледовото олио.
Витамин К
Има пряко отношение за съсирването на кръвта. При недостиг на органичното вещество се повишава риска от хеморагична диатеза. Диагнозата е с придобит или вроден характер, представлява повишена склонност за кървене. Витаминът може да бъде намерен в черен дроб, соя, млечни продукти, зеленолистни зеленчуци, броколи, кисело зеле.
Олигоелементи
Олигоелементите са минерални вещества, химически агенти. Сред тях се откроява желязото. Елементът е важен за доброто състояние на еритроцитите, кръвта, хемоглобина. Желязото го има в лещата, черния дроб, жълтъка, меда, зеленчуците, ядките. Нормалното му количество, в съчетание с меда, е предпоставка за здрав хрущял и стави. Тук отбелязваме и йодът, той е ключов за здравата коса, чупливостта на ноктите, помага за нормалното функциониране на щитовидната жлеза. Всъщност хипофизата и щитовидната жлеза управляват целия метаболизъм.
Йод има преди всичко в морските дарове. Цинкът като важен елемент има пряко отношение за имунната система. Кобалтът би могъл да бъде набавен от пилешкото месо, рибата, яйцата и когато той не достига, стартират анемични синдроми. Магнезият е сред най-разпространените минерали в човешкото тяло, външно е добре да го набавяме от зелените, листните зеленчуци, ядки, плодове, орехите, а хромът се взема от говеждото месо. Ако при диабетици, последното изброено вещество липсва, това би могло сериозно да влоши общото състояние.