Някога запитвали ли сме се какво трябва да наблюдаваме при профилактичните прегледи, за да знаем до колко голям е риска от сърдечно-съдови инциденти? За изясняване на тази жизнено-важна информация професор Христо Деянов събеседва отново в студиото на „Академия Здравитал“ със доцент доктор Светлин Цонев. Доц. д-р Цонев е кардиолог и ангиолог с дългогодишен опит в различни медицински сфери. Двамата специалисти се обединиха около тезата, че ако човек извършва необходимата профилактика, така може да намали опасността от тежкото усложнение – внезапна сърдечна смърт. Според професор Деянов:
„Опазването на здравето не е само работа на лекарите и държавата, това е наша лична отговорност.“
„Съвременните процедури позволяват да лекуваме дори пациенти, които не подлежат на оперативна намеса, да лекуваме хора навреме и да ги спасяваме от ампутации, инвалидизация, да спасяваме пациенти с висок сърдечен риск, съответно да откриваме навреме стеснени съдове“ – начални думи на кардиолога, който допълни това как някой сегашни техники ендоваскуларно почти не отстъпват на хирургичните интервенции.
Съдържание
Актуални констатации на внезапна сърдечна смърт
Именно заради ендоваскуларните процедури в кардиологията смъртността от фатално съдови инциденти е намаляла. Поради доброто лечение на инфарктите и инсултите продължителността на живот в България нараства напоследък. За съжаление страната ни изостава във връзка с първичната профилактика, вторичната грижа. В нашата страна смъртността от инфаркт е около 30 процента, но това зависи от големината на населените места, съответната локация.
Оценка на сърдечно-съдов риск и проблемни фактори
От ключово значение тук е първоначалното самонаблюдение и профилактика. По данни, предоставени от доцент Цонев, Източна Европа попада в страните с много висок сърдечно-съдов риск. Излиза така, че географското положение, съчетано например с допълнителни фактори, увеличават шанса за инфаркт или инсулт. Водещи предпоставки за подобен тип здравословни проблеми са:
- Хипертония – повишеното налягане увеличава риска от проблеми, свързани със сърцето. По принцип оптималните стойности са 120/80, стойностите винаги е добре да се мерят в покой, без скоро преди това да е имало физическо натоварване. Когато хипертонията е наследствена говорим за полигенно заболяване, затова в България вече има лаборатории, извършващи генен скрининг;
- Холестерол – когато бъде нарушена възможността да преминава кръв през даден кръвоносен съд това е възможно да доведе до мозъчен инсулт или миокарден инфаркт
- Генетичен фактор – ако човек знае, че неговите родители, роднини, са имали сърдечни оплаквания около 40-50годишна възраст, то тогава съответният пациент е добре да направи профилактичен преглед при специалист. Рутинните прегледи включват кардиограма, кръвни изследвания и други проверки;
- Наднормено тегло – повишените килограми увеличават риска от проблемни кръвни показатели, което води след себе си до риск за сърцето;
- Диабет – сърдечните заболявания са най-тежкото и често срещано усложнение на повишената кръвна захар (атеросклерозата е ускорен процес за съответните пациенти). При измерване на захарта, сутрин на гладно, нормалните стойности е добре да бъдат около 5,5-6 милимола. След ядене също е добре диабетът да се мери, защото иначе може да се пропусне т.нар. „нарушен глюкозен толеранс“. Тук е важно да бъде изследван и инсулина в кръвта за евентуална резистентност;
Допълнителни рискови предпоставки
- Стрес – той може да отключи хормони, които увеличават склонността към съсирване на кръвта;
- Липса на физическа активност – когато човек извършва дадена дейност, мускулите имат нужда от повече кислород и хранителни вещества. За да ги набави сърцето учестява ритъма си и изпомпва повече кръв, така то подобрява своята дейност и общия метаболизъм;
- Нездравословно хранене – да не се прекалява с животинските мазнини;
- Тютюнопушене – цигарите са сред ключовите предпоставки за натрупване на мастни вещества в артериите, това възпрепятства кръвопотока. Когато жените преминат менопаузата, пушенето вреди три пъти повече на женското сърдечно здраве, сравнено с това на мъжете. Никотинът сам по себе си е основната субстанция, която повишава сърдечната честота;
- Алкохол – при консумация е доказано, че се развиват „алкохолни кардиомиопатии“. Тогава сърдечният мускул се отпуска, а помпената функция отслабва, рано или късно после идва сърдечната недостатъчност
- Замърсен въздух – според данни на СЗО (Световната здравна организация) това е един от най-рисковите фактори напоследък за сърдечни проблеми;
Внезапна сърдечна смърт
По статистики на американски дружества се предполага, че приблизително 180 на всеки 250 хиляди човека или сумарно 4-5 милиона души годишно загиват от внезапна сърдечна смърт. За България няма официална статистика. Причините са различни и комплексни.
Една от предпоставките е нарушената обмяна на различни йони в мембраната на активните клетки от сърдечния мускул, те пораждат импулсите. Тези проблеми не се лекуват, но могат да бъдат профилактирани, чрез имплантация на съответните устройства. Тези изменения е възможно да възникнат във всяка точка на проводната система, ако са вродени каналопатии.
Основен предразполагащ фактор е исхемичната болест на сърцето (ИБС). Изявата понякога е свързана с първичния инцидент (инфаркт). Когато той засегне дясната коронарна артерия, пациентите могат да направят внезапен сърдечен арест. Хората с вече прекаран инфаркт са по-предразположени към ритъмни нарушения и внезапна сърдечна смърт. От друга страна маркираме и камерното мъждене, което е често усложнение на миокардния инфаркт, а пациентите се спасяват чрез електрически шок. При хора с ИБС или влошена помпена функция биват поставяни специални устройства зад гръдната кост. Уредите дават дистанционно мониториране на сърдечния ритъм – това е телемедицина.
Ритъмни и проводни нарушения на сърцето – Академия Здравитал
Сърдечна хипертрофия
Самата хипертрофия е риск за внезапни сърдечни проблеми. Най-често проблемът е за хипертониците. Сърдечната хипертрофия представлява увеличение на съответната мускулна маса, когато при някой моменти сърцето заработва усилено, за да набави нужното кръвоснабдяване. В случаи на генетично предразположение, проблемът е в по-тежка форма. Тук показателен е индексът на миокардната маса.
„Образованието на нашите зрители спасява животи“ – с тези думи завърши доцент доктор Светлин Цонев.
