Златният медалист от олимпийските игри споделя как терапията му е помогнала да се научи да приема депресията и тревожността си, насочвайки го по правилния път за подобряване на психичното си здраве.
Съдържание
Всеки ден Майкъл Фелпс тренира в домашната си фитнес зала. Освен това, американският олимпиец за всички времена също ежедневно работи върху психичното си здраве
„През цялата си кариера имах екип от хора около мен, който обръщаше внимание на физическото ми здраве. Ако трябваше да стана по-силен, имаше 10 души, които намираха начини да стана по-силен. Но психически, това не беше така.“
След като живее с депресия, тревожност и мисли за самоубийство в продължение на години, той започва да дава приоритет на поставянето на еднакъв акцент върху физическото и психическото си здраве.
През 2004 г., след като спечели шест златни и два бронзови медала на Олимпийските игри в Атина, Фелпс каза, че е изпитал „следолимпийска депресия“ за първи път.
„Ти работиш толкова усилено в продължение на четири години, за да стигнеш до тази точка, а след това сякаш си… на върха на планината, ти си като какво, по дяволите, трябва да правя? Къде трябва да отида? Кой съм аз?”
И на върха има болка…тревожността и депресията също са там
„Чувствах се така, сякаш не искам да съм жив повече и чувствах за себе си, че причинявам много стрес и проблеми на другите хора около мен, така че реших, че най-доброто нещо, което мога да направя, е просто да си тръгна“, той обясни.
В дълбините на депресията си Фелпс оставал в стаята си с дни, обмисляйки какво да прави по-нататък.
След дълги дни на размишление, той решил, че е време да се погрижи за себе си!
Обръщайки се към терапия
През 2014 г. Фелпс се регистрира в стационар, където прекарва 45 дни.
„Веднага след като излязох, продължих терапията, която имах в моя център за лечение. За мен, знаете ли, когато за първи път започнах, беше някак странно, някак страшно, нещо, което беше ново и всъщност не знаех какво да очаквам и предполагам, че това беше мястото, където уязвимостта се промъкна за първи път.“
След напускането на заведението, той сякаш започнал да открива баланса!
„Започнах да се чувствам като човек… Започнах да обичам себе си и да харесвам човека, който виждах. Мисля, че дълго време гледах на себе си като на плувец, а не като човек, така че успях да науча повече за мен.”
Ерика Уикет, психотерапевт в BetterMynd, каза, че професионалната помощ е жизненоважна за хората, борещи се с депресия, тревожност и мисли за самоубийство
„Често, когато се срещам с клиенти, които се борят с тези проблеми, те са достигнали точка на пречупване, в която животът им изглежда, че вече няма смисъл за тях. Това чувство може да бъде невероятно изолиращо и често има нужда от помощ извън съществуващите им системи за поддръжка, за да им помогне да осмислят нещата отново.“
Докато терапията даде на Фелпс разбиране за себе си и инструменти за справяне с психичното си здраве, той каза, че това е непрекъснато пътуване, за да останете психически добре.
„Моята депресия и моята тревожност никога няма да изчезнат просто така. Никога няма да мога да щракна с пръсти и да кажа „Махай се“. Остави ме на мира.’ Кара ме. То е част от мен. Винаги ще бъде част от мен.“
Дебора Серани, PsyD, психолог и професор по психология в университета Аделфи, каза, че сериозните психични състояния като депресия и тревожност не могат да бъдат отстранени или намалени с случайни промени в начина на живот.
„Психичното здраве не е просто състояние на ума, което човек може да избере. Депресията и тревожността са невробиологични заболявания, които изискват професионална оценка, целенасочено лечение и хронично управление.“
Фелпс отбеляза, че управлението на психичното му здраве изисква гъвкавост – тревожността е упорита!
„През цялата ми кариера нямаше план за спечелване на осем златни медала. Беше нещо като опит и грешка, че трябваше да измислим начин да стигнем до там. Така че, за моето психично здраве … не мога да очаквам да имам всички отговори днес, но също така трябва да си дам прошка, защото все още се уча и понякога това е трудно. Аз искам да бъда толкова перфектен и искам да уча възможно най-бързо, но понякога това не е възможно.”
Докато той се опира на терапия, упражнения и мерки за самообслужване като водене на дневник, за да се справи, той приема, че това, което работи днес, може да не работи утре.
