Дойде време за поредното издание на здравната рубрика, в която водещият на „Академия Здравитал“ професор доктор Христо Деянов запознава аудиторията с актуални и полезни новини. Този път специалистът акцентира към сегашните горещини, топлите летни дни в България и какви рискове крият жегите за човешкият организъм. В началото водещият започна със следните думи:
„Според Световната здравна организация, а и това се знае от медицинската общественост, нормалната телесна температура за хората е 36-37 градуса…Когато тази температура отиде към 38 градуса, като навън е около 35 градуса, вече има риск към прегряване.“
По принцип човешкият организъм има силни буферни възможности и покачване с една или две мерни единици от нормата не е фатално, тялото съумява да поддържа добра вътрешна среда (хомеостаза). Когато поради различни причини, например инфекциозни заболявания, показателите стигнат 38 градуса, тогава идва умереното прегряване. Още по-високите стойности индикират за тежко прегряване.
Прекалено високата външна температура води до редица здравословни проблеми. На първо място отбелязваме дехидратацията. Това значи, че организмът започва да губи вода, тъй като буферните и компенсаторни възможности са чувствителни. За да бъде постигната необходимата регулация, тялото започва да отделя течности чрез изпотяване. С този процес човек, намиращ се в среда с високи външни градуси, започва да губи редица електролити – калий, калций, магнезий и други. Ако един такъв пациент отделно има дихателни и сърдечно-съдови проблеми, рисковете се увеличават.
Съдържание
Последици за тялото, рискови групи при летни горещини
Често при прегряване, в случай, че не се вземат навременни мерки, болният може да получи мускулни крампи. Проблемът се появява точно, заради липсата на основни витамини. Топлинният обрив (слънчевата алергия) е друго характерно последствие, особено за таргетната група с по-чувствителна кожа. Съществува вариант да се появи бъбречно увреждане, защото количеството на телесната течност на кръвта намалява – редуцирано уринарно отделяне, с потъмнял цвят, задържани токсини в тялото. Прегряването влошава рязко симптомите и на психическите заболявания – повече депресия, тревожност, нервност, докачливост, притеснения, засилено биполярно разстройство, шизофрения и други. Мозъкът, мускулите, сърцето са органите, в които се съдържа най-голямо количество вода. Затова дехидратацията засяга първо тези зони. Като най-проблемни отбелязваме възрастните хора, особено тези над 65-70 години и нагоре. Към тях прибавяме пациентите с хронични заболявания и децата под 4-годишна възраст.
Прегряването може да се класифицира в две основни групи. Топлинното изтощение идва, когато телесните градуси станат над 37-38. Всичко зависи от продължителността. Проблематиката е изразена чрез: студена, бледа и мокра кожа; обилно и тежко изпотяване; бърз или забавен пулс; гадене; повръщане; диария; мускулни крампи; обща слабост; жажда; виене на свят; рядко уриниране на малко количества, със сгъстена тъмна урина; затруднена концентрация; отоци около глезените; временно припадане или синкоп за броени секунди.
Прочети повече: “Високите температурни стойности на мокрия термометър: Опасността за здравето и предпазни мерки“
Топлинен удар и допълнителни усложнения от летни горещини
Топлинният удар е характерен с бърз, ускорен и много слаб пулс. Започва дълбоко, ускорено дишане. Изпотяването намалява, защото ресурсът се редуцира. Всичко това преминава с главоболие, виене на свят, липса на ориентация, замъглено зрение. Общо взето се влошават всички здравни параметри. Отново ще акцентираме към това, че от топлинен удар страдат особено хората със сърдечно-съдови и мозъчни проблеми.
Чисто физиологично при повишение на външната температура в съдовете се получава вазодилатация (леко отпускане на влакната вътре в съдовата стена). Това води до малко падане на кръвното налягане за леката хипертонична форма. Затова някой пациенти е добре през летните месеци да редуцират леко приеманите медикаменти. Това важи особено за диуретиците.
Други хипертоници по време на летните жеги правят хипертонични кризи. Като следствие от тези кризи е възможен инфаркт на миокарда – предразполагаща е вече наличната исхимична болест на сърцето. Ако бъде нарушено мозъчното кръвоснабдяване, тогава се увеличава риска за исхимичен мозъчен инсулт. Хората с предсърдно мъждене са с повишен риск от тромбозиране на някоя сърдечна кухина. Оттам да тръгне тромб и да запуши дистално съд.
Поради сгъстената кръв от дехидратацията може да настъпи белодробна емболия (запушване на белодробна артерия от чуждо тяло). По-масивните случаи понякога граничат с живота и е нужна спешна медицинска помощ. За България е задължителна правилната логистичност на подобни центрове. Задължително е до час-два да бъде реканализиран запушеният съд.
Профилактика от пациентите
Засегнатото лице веднага трябва да бъде поставено в охладена среда. Прохладата да се осъществи с лед, мокри кърпи, обливане със студена вода. Целта е възможно най-бързо стабилизиране на телесната температура. Ако пациентът е навън, веднага да бъде поставен на сянка. В затворените пространства помагат вентилаторите и климатиците. Добре е болните с топлинен удар да приемат течности, ако са в съзнание – постигане на необходимата хидратация. Тук е важно да отбележим, че пациентите със сърдечна и бъбречна недостатъчност, трябва да внимават с консумираните течни напитки, за да не увеличат допълнително своите отоци. Прекомерната алкохолна консумация, тютюнопушенето и повишената физическа активност, съчетани с високите температури, са опасна комбинация, предразполагаща топлинен удар.
