Асептична некроза на тазобедрени стави е проблем, който е нерядко срещан и затова заболяването бе разгледано от професор Христо Деянов в предаването „Академия Здравитал“. В своята лекция водещият акцентира върху причините, клиничната симптоматика и лечението, свързани с болестта. Здравословното неразположение може да засегне хора от всякаква възраст, мъжете са по-уязвими. Когато са диагностицирани деца, в медицината е общоприето названието „Болест на Пертес“, а при по-възрастни пациенти – „Болест на Чандлър“.
Съдържание
Асептична некроза на тазобедрени стави: Същност на диагнозата
Заболяването представлява постепенна некроза, загуба на плътност и структура в главичката на тазобедрената става. В повечето случаи причините за състоянието остават неизяснени. Съществуват становища, че при децата предразполагащ фактор са генетичната обремененост и някой слабо изяснени метаболитни нарушения. Откриването на симптоматика при Болест на Пертес изисква веднага консултация с детски ортопед, за да бъде определен стадия на състоянието и лечението – терапията може да варира от режим и модел на двигателно поведение до оперативни интервенции (това е радикално решение). Медикаментозната консервативна терапия като единствен метод рядко води до положителен изход за асептична некроза на тазобедрени стави.
Заболяването на Чандлър обикновено е пряко свързано с прекомерна употреба на кортикостероидни препарати. Увеличената алкохолна консумация е друг фактор, който провокира болестта. Като рискова предпоставка допълваме емболията (запушване от мастна капка, мехурче или тромбембол). За решаване на проблема, при хора под 30-години може да се опита реваскуларизация – вземане на тъкан на съдово краче от малкия пищял и пренасянето й в бедрената кост. Тази методика е с недоказан ефект. Когато пациент е в напреднала възраст, често крайният резултат е смяна на става (ендопротезиране) или остеосинтеза – ортопедичен метод за свързване на костни фрагменти. Ендопротезирането като оперативен подход е изцяло покрито от Здравната каса, но пациентът има грижата да закупи изкуствената част.
Стадий на остеонекроза
При първи стадий има незасегната здрава бедрена кост, бедрена главичка и в един момент настъпва исхемия, започват некротични изменения. Във втората част идва фрагментацията на разрушените костни повърхности – това е съпроводен със силна болка, нарушени движение. Третият стадий се асоциира с резорбция (преминаване) на костните части от околната здрава тъкан – в този момент има „заблуждаващо“ подобрение, а всъщност проблемът еволюира.
Четвъртият етап е свързан с реваскуларизация, заради възстановителните сили на организма. Говорим за непълен и некачествен процес, тъй като само в някой участъци се подобрява кръвоснабдяването. Крайният момент на заболяването е ставната деформация, скъсяването на крака и увеличеният физически дискомфорт. Ако не се вземат необходимите мерки, в рамките на няколко години пациентът може да стигне до инвалидизация.
Асептична некроза на тазобедрени стави: Основни причини за заболяването
- травма в областта на бедрената шийка – обикновено хронични проблеми при активни спортисти;
- луксация (изкривяване, изкълчване) на тазобедрената става;
- запушване на лумена на артериални съдове при емболизъм;
- сърповидна клетъчна анемия;
- таласемия – рядко генетично наследствено кръвно заболяване;
- Болест на Гоше – автозомно-рецесивно метаболитно нарушение;
- увреждане от притискане в ставата – системно стоене в принудителна поза;
- кесонна болест – азотни мехурчета в кръвта и тъканите на тялото;
- системно лечение с кортикостероиди;
- тютюнопушене – цигареният дим предизвиква вазоспазъм (стеснение на малките съдове, които в тазобедрената става са фини);
- хиперкоагулация – състояние, при което кръвта се сгъстява;
- йонизираща терапия – тя повишава риска от възникване на асептична некроза, заради чести рентгенографии и скенери;
- химиотерапия;
- хиперлипидемия – повишено ниво на лош холестерол, триглицериди;
- хиперурикемия – завишени стойности на пикочната киселина при подагра;
- лупус еритематозус (вълчанка) – автоимунно ревматологично заболяване;
- хроничен панкреатит – възпаление на задстомашната жлеза;
- бъбречни заболявания – особено след трансплантация на бъбрек.
Асептична некроза на тазобедрени стави: Характерна симптоматика
- силна болка – това е водещ симптом;
- влошено качество на живот;
- постепенна депресия – заради намалената двигателна сила;
- скъсяване на крайника – заради разчупването на главата в бедрената кост;
- понижено самочувствие.
Как да се грижите за вашите стави
Фибромиалгия
Характерни за фибромиалгията са неопределените дифузни болки, особено по ставите, мускулите, прешлените на врата, тила, гърба, лицето, таза, лактите, вътрешната част на коленете, горния ъгъл на лопатката, в основата на черепа и др. Това заболяване, близко по характер до артрита, включва и хронична, безпричинна, неконтролируема умора. Ако не се приложи необходимото лечение, здравословният проблем води след себе си до депресия и социална изолация, защото жизнените сили намаляват.
Диагностицирането е десет пъти по-често при жените, най-засегнатите групи са хората от 25 до 60-годишна възраст. Фибромиалгията настъпва с увеличена чувствителност в някой зони на тялото. При болестта са възможни дискомфорт в корема, хронично главоболие, проблеми със съня, сухота в устата, умора в очите, силна чувствителност за студено и топло усещане, разконцентрираност, раздразнени черва, изтръпване на пръстите, скованост. Най-подходящите специалисти, които трябва да се занимават със заболяването, са ревматолозите.
Лечението включва няколко медикаментни групи, които да подтиснат проблема, тъй като той е с преходен характер. В повечето случаи се дават болкоуспокояващи лекарства и противовъзпалителни средства (нестероидни продукти). Също така антидепресантите значително подобряват общото състояние на пациента, в това число включваме и транквилантите – те премахват нервното напрежение.
В края на рубриката „Образователен здравен университет“ професор Христо Деянов направи уточнение, че ссептична некроза на тазобедрени стави и фибромиалгията нямат нищо общо като характер.
