Нефрозният синдром е заболяване, което се среща сравнително често, но е трудно за откриване, особено, ако говорим за началните стадий. В рамките на рубриката „Образователен здравен университет“ професор Христо Деянов обърна внимание на причините за албумин и белтък в урината. Кардиореналният синдром е типичен пример затова, че всички системи, органи в организма са свързани. Когато бъбреците са засегнати, след време това се случва и при сърдечно-съдовата система.
Съдържание
Интересни факти
- на всеки 24 часа за денонощието в организма, през бъбреците, се прекарват, филтрират около 200 литра кръв;
- чрез отделянето на кръвта за същия период биват отделяни от 1 до 2 литра урина – това зависи от хранителния режим и консумираните течности;
- в човешкият организъм има около 75 процента вода – най-голямото количество е в кръвта.
Анатомия на отделителната система
Към тази част от тялото можем да включим бъбреците, пикочо-проводите или уретери, пикочния мехур, пикочен канал. Както преди малко споменахме, за всяко денонощие, през бъбреците се филтрират приблизително 200 литра кръв. Гломерулът представлява основна функционална единица, а нефроните са структурни компоненти – около един милион в бъбрек. Нефронът е изграден от гломерул и артериални съдове, по които навлиза кръвта, пречиства се, а първичната урина отива в тубулите. Структурният компонент отговаря за всмукването и секрецията. Изграден е от бъбречно телце и тубулна система.
Нефрозен синдром
Заболяването представлява повишена пропускливост на гломерулната мембрана. В повечето случаи диагнозата е предизвикана от възпалителен процес, започват да се губят белтъци. Клиничната картина, в резултат на този патофизиологичен механизъм, е отделянето на повече от протеина в урината – протеинурия. След това в екстрацелуларното пространство стартира изпускането на вода по физични закони. Целият процес бива съпроводен от отоци (пехтиести, меки, безболезнени) – за рехавите тъкани и понижаване на онкотичното налягане.
Нефрозният синдром се дели на първичен и вторичен, засяга по-често мъжете. При засягане на тубулите (пикочните канали) маркираме комбинация от гломерулонефрит и пиелонефрит. Проблемът може да бъде предизвикан от медикаменти, антибиотици, ACE-инхибитори, препарати от злато, отрови, някой видове ваксини, инфекциозни заболявания, хепатит, малария, токсоплазмоза, мултиплен миелом.
Други характерни особености са повишените липиди в кръвта, говорим за дислипопротеинемия, както и увеличеният LDL-холестерол, триглицериди. Допълнително усложнение, в следствие на нефрозния синдром, е склонността към хиперкоагулация. При посочения здравословен проблем кръвта се сгъстява, съществува опасност от възникване на тромбози.
Уврежданията не подминават и сърдечните органи. Започва да се активира алдостерон-рениновата система. Като следствие стартира отделянето на антидиуретичен хормон и нараства налягането в системното кръвообращение. Това неминуемо води до структурни промени за миокарда. Постепенно се уголемява лявата сърдечна камера, тъй като има по-голямо напрежение срещу нея.
Когато има съмнение за зараза с този вид синдром, лекуващият лекар трябва да провери дали има първично увреждане на бъбреците. Ако няма хипертония, хематурия или друго придружаващо бъбречно заболяване – говорим за чист нефрозен синдром. Заболяването е комбинирано, в случите на допълнителни изменения в тялото.
Лечение
Лечението е симптоматично. На първо място се ограничава употребата на сол, белтъци. За корекция на хипопротеинемията бива прилагана плазма, човешки албумин, есенциални аминокиселини. Към грижата за хиперлипидемията използваме статините и фибратите. При „чисто“ заболяване терапията е насочена към основния възпалителен процес, в употреба влизат антибиотиците. Допълнителни се прави антибиограма, за да бъде проверено дали в урината има бактерии и пиелонефрит.
Протеинурия
Протеинурията е едно от основните усложнения при гломерулонефрит. На 24-часово количество урина се мери белтък в урината. Когато той е под 0,5 града за денонощие, тогава можем да кажем, че заболяването е малко, незначително. При 3,5 гр. – приемаме проблемът за умерен, а по-високите количества, вече говорят за развита протеинурия. Болестта може да бъде селективна и неселективна. Заболяването е селективно, когато определено белтъци се отделят в урината. „Неселективният“ проблем идва, ако има тежко бъбречно увреждане.
Едно от тежките усложнения е свързано с понижена имунна система. Поради тази причина нефрозният синдром е особено опасен при грипни и инфекциозни епидемии. Малка протеинурия може да възникне ако човек се изправи рязко, това важи особен за по-високите и слаби пациенти. Когато болните са във фебрилно състояние, с повишена температура, също започват да губят белтък в урината. Черепно-мозъчните травми – тумори, инсулти, менингити, също са предпоставка за дефицит на протеина. Протеинурията се доказва лабораторно, чрез бързи, качествени и количествени скринингови методи.
Кардиоренален синдром
Заболяването е следствие на протеинурията, отоците, повишената тромбогенност, дислипопретеинемията, нарушение в мастната обмяна и повишеното кръвно налягане. В този момент се повишава риска от образуването на тромби. Високото налягане, коагулопатията нанасят поражение в сърдечния мускул. Следствие от тези процеси е концентричната хипертрофия. Ако не се вземат мерки, органът започва да се отпуска. Поражда се т.нар. „лява сърдечна недостатъчност“.
Когато лявата камера не работи добре бива увеличен рискът от белодробен застой. Нараства налягането в белодробната артерия, а това оказва влияние и върху дясната сърдечна камера и дясното предсърдие. Допълнително е засегнат черният дроб, юголарните вени изпъкват, конюнктивите потъмняват, появява се цианоза (посиняване) по устните, задух, влошен газообмен. Кардиореналният синдром е усложнение на нефрозния синдром. Един от основните биохимични маркери затова, че в организма на даден индивид има хронично възпаление, е С-реактивният протеин.
При горе-изброените здравословни проблеми споменатият протеин задължително трябва да се изследва. Добре е да има проверки и на показателите а кръвосъсирване. В крайна сметка можем да заключим, че кардиореналният синдром е комбинация от заболявания на сърцето и бъбреците.
