Голяма част от човешкото общество в съвременния индустриален свят употребява огромни количества месо под различна форма. Тук е важно да отбележим, че е нужен баланс в консумацията, не бива да се прекалява. Добре е да се гледат количеството на приеманите съставки. В рамките на рубриката „Образователен здравен университет“ към предаването „Академия Здравитал“ професор Деянов изнесе лекция на тема: „Прекаленото месоядство – сигурен начин да съкратим живота си“.
Съдържание
Полезни съставки за организма
Открай време лекари, специалисти и обикновени хора се интересуват дали е възможно да се води здравословен начин на живот без изобщо да бъде приемано месо. В тази връзка ще погледнем кои са основните необходими съставки на храната за организма ни. Те биват: макронутриенти и микронутриенти. Към първата група се причисляват въглехидратите, белтъчините и мазнините, а към втората – витамините и минералите. Сред основните функции на макронутриентите са:
- Енергетична;
- Транспортна;
- Хормонална;
- Защитна;
- Изграждаща;
- Конструктивна
Основната роля на микро-съставките е да изпълняват регулаторни и хомеостазни задачи. Тези разделения са условни, защото много от функциите се съчетават.
Нутригенетика и Нутригеномика
Нутригенетиката изучава индивидуалната реакция на даден организъм, спрямо различните видове храни и съставки. Този отговор е пряко свързан с генотипа на индивида и предопределя риска от заболяване, идващо от яденето.
Нутригеномиката е насочена към функционалните връзки между храната и молекулярните промени в тялото. Тук е важно усвояването и влиянието върху здравето. Двете понятия са нови направления в медицинската наука. Изнасянето на тези механизми е от съществено значение за извършването на адекватна профилактика и повишаване ефективността от различни лечения.
„Това, което ядем, с което се храним, може да укрепи нашето здраве, но може и да го разруши“
думи на Хипократ, баща на съвременната медицина, отпреди 2300 години
Вредно влияние за здравето от месото
Месните продукти оказват отрицателно влияние предимно на хомеостазата (вътрешната среда) – дегенеративни клетъчни, тъканни промени във всички органи и системи. Сред най-уязвимата група органи са тези с богато кръвоснабдяване: сърце, мозък, бъбреци, черен дроб, големите магистрални артериални съдове. Хранителните продукти от животински произход могат да се разделят на: риба, морски дарове, мляко, млечни продукти, яйца, месо и месни изделия.
Продължителността на живота при всеки индивид е свързана с генетичната даденост и доброто състояние на антиоксидантния статус – тук е важна ролята на ензима „супероксидисмутаза“. Наситените местни киселини, намиращи се най-вече в животинските продукти потискат, изразходват бързо ензима, така се влошава имунитетът. По последни данни в България над 80% от смъртността, под една или друга форма, е свързана с вредните хранителни навици – в частност, с повишен прием на месо.
Здравословни продукти
Растителни храни (зеленчуци, плодове, зърнени, бобови продукти, ядки) съдържат редица вещества, имащи антиоксидантен ефект. Те укрепват клетъчните мембрани и структури, намалят риска от атеросклеротични изменения по съдовете, действат против липидното окисление.
Пример за полезни антиоксиданти са: витамини Е, Ц, каротини, флавоноиди и други полифенолни съединения. Тъй като вегетарианците не консумират месо, обикновенo са с по-високи стойности на високоплътния „добър“ холестерол. При тази група хора заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови, ракови заболявания също е редуцирана.
В светата книга животните биват описвани като „чисти“ и „мръсни“. След потопа бива променена позицията по отношение на консумацията на месо. Дава се разрешение за прием на продукти от първата група животни, които се хранят с растителна храна. От друга страна, чрез кръвта в недоизпечените меса, могат да се пренесат инфекции, болести, токсини към човека.
Вегетарианство
Все повече хора в богатите страни се насочват към вегетарианството. Би могло да се каже, че у нас този процес е затруднен, защото цялата търговия на хранителни продукти и заведения са направени така, че да възпрепятстват този, който не яде месо.
Вегетарианците трябва да променят стилът, начинът си на живот и хранене. В психологически план е възможно това да доведе до отчуждение на човека. Възможно е тази хрупа от хора да не консумира месо, поради религиозни, здравни, етични причини. Говорим за въздържание от всякакви животински храни. Този стил се препоръчва като диетична терапия, допълнително лечение при захарен диабет тип 2, след прекаран инсулт, различни видове артрит, астма, хипертония, подагра, хемороиди, камъни в бъбреците, жлъчния мехур, язва, колит, депресия и др.
Хранителна пирамида на Българското научно дружество по хранене и диетика
- В основата са зеленчуците и плодовете;
- След това идват зърнените храни и млечните продукти;
- Следват храните с мазнини, трябва да доминират полиненаситените, растителните такива – в зехтина, олиото, маслините. Тук можем да откроим омега-3 мазнините в рибните продукти (най-вече скумрията).
- Най-малко препоръчително е вземането на тежки мазнини и алкохол.
От един грам въглехидрати и белтъчини се отделят около 4 килокалории. От същото количество наситена мазнина – 7 до 9 kcal, а от един милилитър алкохол – заделянето е подобно на втората група. Концентратите са хиперенергийни. Ако някой приема повече алкохол и в същото време иска да отслабне, той задължително трябва да спре, или поне значително да намали консумацията.
Във връзка с нездравословното хранене и прекалената употреба на месо, ще припомним отново основните атерогенни рискови фактори:
- дислипидемия,
- артериална хипертония (най-честото хронично заболяване),
- тютюнопушене,
- захарен диабет,
- намалена физическа активност,
- хормонални нарушения при жените,
- злоупотреба с алкохол
