Професор доктор Петър Петров говори за превенцията, диагностиката и лечението на едно от най-разпространените онкологични заболявания
„Радвам се, че ме поканихте и благодаря, че подкрепяте тази кауза да популяризираме мерките против рака на маточната шийка и това да стигне до повече жени-пациентки“ – с тези думи професор Петров се обърка към водещия на предаването „Академия Здравитал“ проф. д-р Христо Деянов. Гостът в студиото е акушер-гинеколог, практикува своята медицинска професия в град Пловдив.
Съдържание
Аборти
Проблемът е много сложен от етична, социална и медицинска гледна точка. По този повод професор Петров каза следното: „Както през последните 15 години, така и сега, продължава броят на абортите да е по-голям от този на ражданията. Дори статистиката не е докрай реална. Публична тайна е, че голяма част от абортите, които се пишат като спонтанни, за да могат да бъдат платени от здравната каса, реално са аборти по желание. Всеки, който е в този бранш, е наясно с факта. Така броят на абортите е още по-голям. За съжаление говорим за основно средство за контролиране на раждаемостта в България. Това е недопустимо за страна от Европейския съюз, претендираща да има развито здравеопазване. И всичко това при положение, че България е в демографска криза. Аз съм „за“ рестрикция на абортите, особено за нераждали досега жени. Самото махане на плода би могло да доведе до бъдещи здравословни рискове за майката.“
Раждаемост
Има разлика в раждаемостта на различните етноси у нас. По данни на акушер-гинеколога от 2008-ма година тогавашните ромски жени раждат два пъти по-малко деца от техните майки. За същия период дамите са имали средно 2,3 деца, а родителите им – 4,8. При българките цифрите са много по-ниски. Става дума за под едно дете на жена, като през последните години показателите леко се повишават.
По отношение на средната възраст, на която за пръв път има раждане, за ромките цифрите са 15-16 години. Репродуктивният интервал обикновено е завършвал на приблизително 25 год. За българските жени трайното забременяване и раждане средно-статистически стартира от 27-годишна възраст нататък. По данни на световната и българската медицинска литература всяко едно първо раждане след 35г. крие по-големи рискове за здравето на плода. Ако общата възраст на родителите е над 70, тогава е задължително да бъдат извършвани пренатални скрининги чрез амниоцентеза.
Според госта държавата не стимулира достатъчно жените да забременяват в оптимална възраст. В тази посока има хаотичност, липсва оптимално финансово подпомагане. Паричният стимул, особено за майките, които учат, трябва да е висок. Също така бе отбелязано, че демографската криза не е само в България. Този проблем съществува в страни като Германия, Италия, Великобритания. Иначе раждаемостта у нас не е много по-малка от средната за Европа.
Рак на шийката на матката
Това е коварно, тежко заболяване, характеризира се с висока смъртност. Болестта не протича по-леко, спрямо останалите онкологични проблеми. Хубавото е, че тази диагноза подлежи на идеална профилактика, скрининг и превенция. Това е така, тъй като в приблизително 97 процента от случаите е уточнен причинителя – най-често говорим за човешкия папиломен вирус, с двата му подтипа. Специалистите потвърдиха, че има скринингови тестове от биологични материали, доказващи заразяването на дадена жена или мъж с HPV. Проверката бива осъществявана от вагинален секрет, досега не са известни кръвни тестове за човешкия папилома вирус. Процедурата не е покрита от Здравната каса у нас.
Задължителните профилактични прегледи за материал от маточната шийка не включват изследване на HPV. Превенцията е базирана на цитонамазката. При тази интервенция дори първичните промени могат да бъдат установени, преди да са засегнали сериозни кръвоносната система. Проблемът е, че голяма част от жените не извършват необходимите превантивни процедури. Няма елемент и мерки, които да задължават дамите от таргетните рискови групи да посетят специалист. В крайна сметка ранната профилактика, вземането на мерки, излизат много по-евтино за пациентите, отколкото напредналото лечение и операции. Според събеседниците е добре неходенето на редовни профилактични прегледи да бъде законово санкционирано.
Диагностика и процедури. Стадий на заболяването
Цитонамазката е сравнително лесен и бърз метод, който дава много ефективни резултати. Проверката установява промени по повърхността на маточната шийка. Възможните резултати от цитонамазката са няколко. Едната опция е да няма никакви изменения, втората група показва малко възпалени клетки. Третата група има две подразделения – А и Б. А-вариантът най-вероятно показва цялостен възпалителен процес, тук не е изключен определен раков елемент, метаплазия. Третото Б-подразделение крие сериозни съмнения за онкологичен процес. Самият резултат от цитонамазката обикновено излиза до два дни.
Четвъртата и петата група гарантират наличното раково заболяване, там биопсията е задължителна. При 3-Б варианта специалистите могат да си позволят двуседмично лечение с определени медикаменти, които имат антибактериално действие. Става дума за имуностимулатори, намаляващи възпалението. След края на периода се прави нова цитонамазва, при нужда се взема биопсия за допълнително изследване. Показателите от биопсията стават ясни за седмица.
Ракът на маточната шийка има три предракови стадий. Говорим за периода, в който раковите клетки се разпространяват по кръвоносната система, но са на определени нива в най-повърхностния слой. Когато се преминат съответните нива, е на лице раковият процес. Между шест месеца и две години отнема периода, когато метаплазията започва и отива в съдовете. Затова е много важно дамите редовно да правят профилактични прегледи, особено рисковите групи.
Лечение
При инфилтриране на тумора до съдовете и отиване към метастазиране, специалистите прибягват до тежка инвалидизираща операция. Терапията бива извършвана с тотална хистеректомия, разширена лимфна дисекция. Трябва да се махнат всички лимфни съдове, защото се предполага, че би могло в малкия таз да има засегнати клетки. Също така в зависимост от стадия успоредно може да стартира химиотерапия и лъчетерапия. Ако самият рак е развит до четвърти стадий, тогава преживяемостта над пет години е много рядка, специалистите нямат почти никакви варианти за лечение. Тогава дори оперативните интервенции рядко дават необходимия резултат.
В съвременната химиотерпия има нови препарати, които се справят по-добре с раковите метастази. Целта е житейската продължителност на пациентката да бъде удължена, до колкото това е възможно. Както вече споменахме, при трети-Б вариант на цитонамазката, лекарите избират опцията за двуседмична терапия с имуностимулиращи продукти. След излизане на цитонамазката и биопсията, ако това се налага, лекарите е препоръчително възможно най-бързо да преминат към операцията. Конизация (конусовидна ампутация и запазване на детеродните органи) на маточната шийка се извършва при първи А-стадий на рака (тогава карциномът е локализиран в шийката, стига до базалната ламина) или за нераждали до този момент жени.
Обръщение към зрителите за ракът на маточната шийка
„Ваксините са допълнителен подходящ метод за предпазване. Задължително е децата да бъдат ваксинирани. Това важни особено за момичетата на подходяща възраст – 12-13 години. Голям проблем в България е, че при безплатни ваксини, процентът на имунизираните е 13-14. В скандинавските страни тази цифра е над 90%. Ваксината за момчетата не е покрита от Здравната каса…. Карциномът на маточната шийка е тежко, но за щастие предотвратимо заболяване. Ние разполагаме с пълна гама от средства, чрез които да спрем изобщо неговата поява или да го открием в ранен стадий и излекуваме, преди да е направил животозастрашаващи промени в организма. Всяка година в България умират над 300 жени от тази болест. Ваксинирайте повече децата си и вас, ходете редовно на цитонамазки – поне веднъж годишно. Това може да спаси вашия живот.“
