В следващите редове ще разбере кои са подходящите изследвания и лечебни методи, насочени към заболявания на щитовидната жлеза
Доктор Емил Начев е сред прочутите ендокринолози в България. Д-р Начев е специалист по вътрешни болести с над 30 годишен медицински опит. Той дискутира заедно с професор Христо Деянов в предаването „Академия Здравитал“ различните здравословни проблеми, свързани с щитовидната жлеза и как нейната функция се променя. Подобен тип диагнози са сред най-често срещаните, наравно с диабета.
Съдържание
Същност и функции на щитовидната жлеза
Щитовидната жлеза е разположена в предната част на шията. Има формата на щит, откъдето идва наименованието. Повече прилича на пеперуда. Основната функция на клетката е да произвежда хормоните Т4 (тироксин) и Т3 (трийодтиронин). Тя отговаря и за производството на калцитонин, но той е с по-малко клинично значение. Калцитонинът има за цел да намали прогресивната костна резорбция. Произвежда се от С-клетките. Неговата ефективност е относително малка и не се използва за рутинна диагностика. Калцитонинът е маркер за едно рядко заболяване – медуларен карцином на щитовидната жлеза.
Контролът на функционирането е сложен процес. Той се осъществява основно от хипофизата по пътя на отрицателната обратна връзка. Регулацията е извършвана на много нива. Тук трябва да споменем TRH и TSH. TSH е хормон, отделящ се от предния хипофизен дял. А TRH представлява хормон, който се произвежда от неврони в хипоталамуса.
Хипофункцията на щитовидната жлеза може да бъде първична и вторична. Първичният вариант е, когато бива засегната директно жлезата. Хашимото е една от основните причини за появата на тази форма. Заместителното лечение и контролирането са сравнително лесни, има достатъчно медикаменти на достъпна цена. При вторичната хипофункция е понижена стимулацията от хипофизата към щитовидната жлеза. Там TSH може да бъде нормален или нисък. Към втората група заболяването е на ниво хипофиза и хипоталамус. Затова по един показател е много трудно може да се постави диагноза.
Заболявания на щитовидната жлеза
Хипофиза
Хипофизата е малка жлеза, която стои в основата на мозъка, по-специално в черепната кухина. Тя е с размери, подобни на фъстък и ръководи дейността на всички останали жлези. Злокачествените процеси на хипофизата са рядко явление, туморните проявления обикновено биват доброкачествени. Като твърде редки маркираме карциномите. По-чести са агресивните хипофизни тумори – говорим за междинно състояние. Характеристиките на един агресивен тумор и карцином почти не се различават. Разликата идва от прогнозата, смъртността на втората група е значително повишена. Иначе лечението е идентично – обикновено бързо специалистите отиват към лъчева терапия и други подходи.
Тиреоидит на Хашимото
Представлява състояние, при което има производство на антитела, атакуващи структурата на жлезата. Честотата на това заболяване е много висока, като започва да се открива във все по-ранен стадий. Една от причините затова е, че диагностиката в тази медицинска област се подобри значително последните години. Болестта на Хашимото има автоимунен характер, с генетична детерминираност. Според доктор Начев няма пряка връзка между радиацията и повишената заболеваемост от автоимунни проблеми. Макар че след аварията в Чернобил се е появил радиоактивен йод 131, който се натрупва избирателно в щитовидната жлеза и може да има негативно влияние.
Прочети повече: “Хашимото“
При Тиреоидитът много по-често забелязваме понижена функция на клетката – в този случай се прилагат стероидни хормони. Косопадът е характерен за заболяването по два различни механизма. Единият е, поради нарушената функция, а втората – заради автоимунния процес. С напредване на възрастта на пациентите вероятността от изява на диагнозата се увеличава. Случаите не Хашимото не винаги изискват незабавно лечение, трябва да бъдат наблюдавани функциите на жлезата. Нужно е да отбележим, че не всички пациенти със здравословния проблем имат наднормено тегло. Повечето килограми идват, ако нарушеното функциониране не е компенсирано. По принцип прекомерното увеличение на телосложението обезателно е свързано с големи ендокринни нарушения.
Специализирани проверки при съмнение за Хашимото
На първо време е нужно да бъдат изследвани хормоните. Най-важният е TSH. Изследванията се правят чрез антитела. МАТ-антителата са по-информативни. Те биват образувани от организма в моментите на автоимунен процес, свързан с щитовидната жлеза. Тези антитела са в пряка корелация с проблемната функция. Здравната каса в България покрива проверката за МАТ. Същото важни за TSH и T4. Ако пациент иска изследванията да се извършат по-бързо и си плати затова, обикновено цената е около 15-20 лева на едно антитяло. Същият ценоразпис важи за хормоните.
Ехографията, ултразвуковото изследване на жлезата се заплаща от хората, а този медицински метод дава голяма информация. Техниката показва структурата на ендокринната част. Важно е да бъде проверено дали има определени формации. По този начин специалистите се ориентират необходима ли е биопсия, операция или нещо друго. Най-новите ехографи имат способностите да заместват другата образна диагностика – ядрено-магнитният резонанс. Съвременните устройства успяват да открият евентуално налично туморно образувание в щитовидната жлеза. Ултразвуковият метод е предпочитано средство на избор за диагностиката. Огромна част от карциномите на щитовидната жлеза са практически излечими.
Последващи стъпки в лечението заболявания на щитовидната жлеза
Когато се установят ракови клетки, следва стратификация на болния, според EU-TIRADS системата. Тя определя риска дали формацията е малигнена. Препоръчително е над определен клас да се извършва тънкоиглена пункционна биопсия. Тази биопсия е леснодостъпна, ефективна, не крие никакви рискове. При нужда от радикално лечение и премахване на цялата жлеза пациентите могат да живеят след това напълно нормално. Заместителната терапия дава възможност за пълноценен живот. Важен е контрола, отначало следенето е през приблизително 45 дни, но след това проверките са два пъти годишно. Лечението на хипотиреоидните състояния се развива, в днешно време често е използван тироксинът, а съществуват и няколко варианта на Т4. За България Т3-препаратите са забранени. Голяма част от медикаментите стават реимбурсирани от Здравната каса. На другите цената не е висока.
Хипоталамус
Хипоталамусът е висш център на вегетативната нервна система, той е мозъчна структура. Когато някой пациент има агресивен метаболитен синдром и рязко наддава килограми, това разрушава функционирането на частта. Влошават се центровете, контролиращи глада и жаждата. В същото време редица невромедиатори влияят върху напълняването. За съжаление все още няма адекватно лечение, ако е на лице някаква формация в хипоталамуса. Там се дават симптоматични лекарства. Много е трудно да бъде овладян туморен процес, освен с методите на облъчване и хирургия. Всъщност тук хирургията е трудна за осъществяване, поради местонахождението на засегнатата част.
Заболявания на щитовидната жлеза
Клинично състояние
Тиреотоксикозата води след себе си някой характерни симптоми. На първо време говорим за увеличение на сърдечната честота, по-голям минутен обем. Също така отличително е изпотяването. Освен това следва редукция на теглото, заради увеличената базална обмяна. Често срещани са нервността, безпокойството, напрежението и разстройството. Относно кръвното налягане има висока систола (горна граница) и ниска диастола (долна граница). Намалено е периферно-съдовото съпротивление. Голямата разлика в границите на налягането крие риск от мозъчни инциденти и инфаркт на миокарда.
При първичния хипотиреоидизъм има забавена обмяна. Тук симптоматиката е обратна. Характерни са наддаването на тегло, сухота по кожата, трудно понасяне на студа, забавяне на мисловните процеси. Възможни са още постоянно желание за сън, лесна умора, депресия. При автоимунните процеси от ключово значение е генетичната предразположеност.
Тимусна жлеза
Тимусната жлеза е свързана с невромедиаторите. При нарушение в нейната функция е възможно да се стигне миастения гравис. Това е хронично автоимунно заболяване, водещо до бърза умора и мускулна слабост. Тимусът е пряко свързан с имунитета. С лечението на тази жлеза се занимават специалистите-невролози. Този орган рудиментира (губи своите функции) с напредване на годините. Понякога тимусната жлеза остава голяма, активна, но става нарушена невромедиацията.
Надбъбречни жлези
Взети заедно проблемите в надбъбречните жлези не са толкова редки. Тук е добре да разграничим кортекса и медулата като две отделни части. Медулата е видоизменен ганглий, там биват произвеждани катехоламините. Проблемите с нея дават определена клинична картина, свързана с феохромоцитом. Физиологично погледнато има някой състояния, които водят до повишена секреция на допамин, адреналин, норадреналин и други. Някой хора по принцип са с повишена симпатикова активност, а това води ускорена сърдечна дейност, високо кръвно.
Надбъбречната кора е с три различни зони. В едната се произвежда кортизол, другата отговаря за алдостерона, а третата – за мъжките хормони. Ако има нарушение при повишено произвеждане на кортизол, това е вариант за Синдрома на Кушинг. Това е тежко заболяване с множество форми. Латентните форми не са ясно изразени, минават с леко повишени кортизолови нива, дискретна симптоматика и увеличен риск от сърдечни проблеми. Синдрома на Кушинг минава с високо кръвно, отслабване на крайниците, червени стрии по тялото, нарушена полова функция, отслабени кости, промени в окосмяването и др. Болестта на Адисон е обратен процес – там наблюдаваме хипофункция в надбъбречната жлеза.
