От векове учените се опитват да открият отговора на една от най-големите загадки на живота – какво е любовта и защо се влюбваме? Чувство ли е тя или химическа реакция? Дали е нещо, което може да се отключи с помощта на тайна формула?
Съдържание
След десетилетия на изследвания едно нещо е сигурно: науката за любовта е едновременно завладяваща, но и объркваща. От екипа на Здравитал чрез изучаването на антропологията, неврологията и химията успяхме да разкрием сложността на тази необикновена емоция. Макар да не разполагаме с всички отговори, знаем, че химията на любовта е невероятно мощна и може да се използва за обяснение на голяма част от това, което чувстваме. Така че, ако се чудите каква е “формулата” на любовта, продължавайте да четете!
Пълно мозъчно затъмнение
Силата на сърцето често е романтизирана, но когато става дума за любов, истинското действие се развива в мозъка. Изследователите са идентифицирали три различни компонента на любовта: страст, привличане и привързаност.
Всяка от тези емоции предизвиква отделянето на каскада от хормони, които изпращат сигнали в цялото ви тяло. Те предизвикват познатите реакции като потни длани и сърцебиене. Следващият път, когато се почувствате развълнувани в присъствието на човек, когото намирате за привлекателен, си спомнете, че всичко това е благодарение на невероятната сила на вашия мозък!
Защо се влюбваме и какво е общото със страстта?
Страстта е неоспорима част от човешкият ни живот, това е мощен двигател, който ни кара да търсим сексуално удовлетворение. В основата си е биологична необходимост, която ни подтиква да се възпроизвеждаме и да осигурим оцеляването на нашия вид. Това е изключително важно и за да улесни процеса, мозъкът ни освобождава хормони, които стимулират и засилват сексуалните ни желания.
Тестостеронът е основният хормон, отговорен за това е една от причините и отговора на въпроса ни защо се влюбваме. Ефектът му се наблюдава както при мъжете, така и при жените, докато естрогенът играе по-незабележима роля, въпреки че някои жени отбелязват повишено либидо около овулацията, когато нивата на естроген достигат своята връхна точка. Ясно е, че тези хормони са от решаващо значение за човешкото съществуване и тяхното влияние не бива да се подценява!
Привличане или влюбване?
Привличането е мощна тръпка, на която е трудно да се устои. Когато сме привлечени от някого, мозъчните пътища за възнаграждение се активират, освобождавайки химикали като допамин и норепинефрин. Те ни карат да се чувстваме енергични, еуфорични и дори обсебващи.
Учените установяват, че когато видим някого, който ни привлича, основните центрове за възнаграждение в мозъка (вентралната тегментална зона и каудатовото ядро) се задействат. В същото време нивата на серотонин спадат, което води до намаляване на апетита и безсънието.
Не е чудно, че първите седмици или месеци на една връзка могат да бъдат толкова опияняващи! Но е важно да помним, че привличането и похотта са две различни неща, но тясно свързани явления. Макар че и двете със сигурност могат да съществуват заедно, едното може да се прояви и без другото. Така че следващия път, когато усетите интензивността на тези променящи мозъка химикали, не забравяйте да спрете, да оцените и да се насладите на момента, без да си задавате въпроса “Защо се влюбваме?”
Привързаност
Не на последно място, привързаността е ключов фактор за това защо се влюбваме и това да имаме дългосрочни взаимоотношения. Отвъд първоначалните искри на страст и привличане, привързаността помага за създаването на дълбоки, интимни връзки между приятели, семейство и партньори.
Двата основни хормона, отговорни за привързаността, са окситоцин и вазопресин.
Окситоцинът, често наричан “хормон на прегръдката”, се освобождава по време на физически контакт, като секс, кърмене и раждане. Този хормон спомага за насърчаване на връзката по време на тези моменти и често е от съществено значение за създаването на дългосрочни взаимоотношения. Помнете, че привързаността е крайъгълният камък на всяка дългосрочна връзка и това е нещото, която трябва да се цени и подхранва.
Защо се влюбваме, щом любовта боли?
Любовта може да е красива, но не всичко е розово. Същите хормони, които ни карат да се чувстваме щастливи, обичани и близки с партньорите си, могат да доведат и до ревност, хаотично поведение и ирационалност.
Да вземем например допамина. Това е хормонът, отговорен както за положителните, така и за отрицателните аспекти на любовта. Ето защо изпитваме приливи на допамин, когато сме привлечени от някого – точно както когато наркозависимите приемат непозволени медикаменти с високо съдържание на алкалоид.
Защо го сравнихме с този пример ли? Учените са установили, че пристрастяването прилича на привличането по това, че поддържа допаминовата сигнализация за много по-дълго време от обичайното, което води до временно “опиянение”. Това опиянение често може да доведе до проблеми във взаимоотношенията между партньорите.
Така, че не забравяйте, че любовта може да е красива, но може да бъде също толкова опасна и пристрастяваща. Силата на хормоните може да направи любовта да бъде както благословия, така и проклятие.
Защо се влюбваме, като ЛЮБОВТА ни прави по-уязвими?
Когато сме влюбени, може да ни се струва, че сме на седмото небе. Но с това еуфорично състояние на блаженство идват и известни проблеми. Проучванията сочат, че когато се чувстваме възбудени, някои области на мозъка, които ни помагат да мислим критично и рационално, се изключват. Това означава, че когато сме в плен на любовта, невинаги вземаме най-добрите решения.
Така че, ако смятате, че в разгара на любовта може да сте направили нещо, за което по-късно да съжалявате – не сте сами.
Заключение
Любовта е загадъчна, мощна сила, която може да ни донесе както радост, така и болка. Тя може да бъде източник на огромна сила, но в същото време и източник на несигурност. Науката за хормоните, генетиката и други биологични фактори може да обясни някои от основните механизми на любовта, защо се влюбваме и какви са последствията, но все още има много какво да се изследва и открива. В крайна сметка от нас зависи да решим какво означава любовта за нас и дали си струва да се впуснем в нея.
