Много хора отлагат различни неща. Запитвали ли сме се някога, има ли ползва от това и до какво води всичко? В този материал ще разгледаме явлението от научна гледна точка и как всичко това влияе на мозъка и съзнанието.
Всеки човек има подобни моменти на отлагане в дадени етапи от живота си. Независимо дали става дума за плащане на сметка, посещение при лекар, завършване на училищен проект или спазване на краен срок в работата, домакинска работа, връщане на пари или нещо друго, понякога е по-лесно да отлагаме всичко. Докато за някои процесът може да се случва понякога, за други – това е постоянно явление.
Високите нива на проблема в работното място могат да имат негативно влияние върху продължителността на заетостта и доходите. Проучванията сочат, че три-четвърти от студентите в колежите биват с подобни проблеми, което води до стрес, тревожност и неразположения със съня.
Защо някои хора отлагат повече, отколкото други? Дали отлагането е състояние на психичното здраве? И дали отлагането има някакви положителни страни, или е просто негативен навик, от който трябва да се откажем? В статията ще разгледаме всичко това и ще дадем отговор на въпросите.
Съдържание
Какво се случва в мозъка при отлагане?
Шарън Грийн е специалист в лечението на тревожност и депресия в Центъра за развитие на деца и семейства „Провидънс Сейнт Джон”. Според нея отлагането е резултат от борбата между лимбичната система на човека и префронталната кора на мозъка.
Вашата лимбична система е по-стара част от мозъка, която е автоматична и търси удоволствие и/или избягва неща, които причиняват стрес. А префронтална кора е по-нова част от мозъка, която помага при планирането, вземането на решения и дългосрочните цели. Всички ние понякога страдаме от отлагане поради тези борещи се структури в мозъка ни.
Д-р Бил Худенко, лицензиран психолог, изследовател и професор. Той разказва за проучване, което показва как хората, които често отлагат, имат по-голяма амигдала – частта от мозъка, която отговаря за емоциите, особено за негативните.
Авторите също така установяват, че отлагащите имат по-слаба функционална връзка с дорзалната предна цингуларна кора – част от мозъка, която асимилира информация и участва във вземането на решения. Макар и интригуващо, това изследване подчертава, че отлагането не е толкова ясно и не се проявява само в една област на мозъка.
Друго проучване на изследователи от Парижкия институт за мозъка, от септември 2022 г., открива доказателства, които казват, че предната поясна кора е мястото, където се взема решението за отлагане. Те също така са разработили алгоритъм за прогнозиране на склонността на даден човек да отлага или да не го прави.
Безпокойство и отлагане
В случай на тревожни разстройства човек може да се парализира с голяма активност в амигдалата – страх, отчаяние, перфекционизъм или парализа чрез анализ. При депресията обработката на информация може да стане твърде бавна, когато пациентите се чувстват безпомощни или нерешителни.
При СДВХ (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) може да има неврологична липса на когнитивен фокус поради липса на допамин, изпращан към префронталния кортекс, при което човек субективно може просто невинно да не осъзнае наближаващия краен срок – докато не стане твърде късно.
Дали отлагането е проблем с психичното здраве?
Д-р Бил Худенко казва, че отлагането само по себе си не е състояние на психичното здраве. То обаче може да бъде проблемно поведение, ако се превърне в рутина.
Ако някой отлага поради тревожно разстройство, тази тревожност може да доведе до други негативни резултати. Лечението на основната тревожност, която влияе на отлагането, може да помогне на човек, който избягва необходимите задачи, и може да подобри и други аспекти на живота му.
И Алекс Уилс смята отлагането за симптом, който се среща често при различни разстройства:
„В рамките на спектъра на тревожността то често се среща при обсесивно-компулсивно личностно разстройство, трупане на вещи или посттравматично стресово разстройство, поради страхове, свързани с минали травми. При СДВХ, което считам по-скоро за неврологично или „проводниково“ състояние, отлагането може да е резултат от неспособността да се определят приоритети, да се изпълняват задачи или да се поддържа концентрация. Прокрастинацията може да бъде и индикатор за склонност към пристрастяване – високото ниво на „спасяване на деня“ от бедствие чрез завършване на важна задача точно преди крайния срок. „Дали някой го прави постоянно, или не може да е показател за някое от тези основни състояния на психичното здраве.“
Има ли ползи от отлагането?
Като цяло повечето хора смятат, че отлагането е негативен навик. Има ли обаче и положителни страни?
Д-р Бил Худенко казва, че има много случаи, в които отлагането може да бъде полезно, дори когато човек не възнамерява да го прави.
„Всеки може да се свърже с отлагането на дадена задача, защото тя е с ниско въздействие или ниска стойност, което показва добра преценка за управление на времето и приоритизиране на задачите. Отлагането може също така да помогне на хората да определят приоритетите си, като се занимават с аспекти от живота си, които им носят радост. Може би в крайна сметка е по-добре за психичното Ви здраве, ако отидете да поиграете тенис, вместо да свършите този проект от списъка си. Освен това може да се върнете към този проект с повече енергия и нови прозрения, защото сте се оттеглили, за да направите нещо друго!“
Худенко добавя накрая, че някои хора работят по-добре под напрежение и се справят най-добре, когато имат строго определен краен срок. Дори и да не са възнамерявали да чакат до последната минута.
А д-р Уилс заявява, че разглеждането на отлагането като негатив или симптом на други психични диагнози може да е недалновидно. Как „негативните“ емоции могат да се опитат да помогнат. Можем да се запитаме: На какво ме учи отлагането за моята емоционална реалност?“.
Как да спрем да отлагаме?
За тези, които искат да спрат да отлагат, Шарън Грийн предлага да „превъртят лентата“, когато забележат, че започват да отлагат.
„По принцип визуално си представяйте в ума си какво ще е усещането при изпълнение на задачата в последния момент, включително стреса, изтощението и възможността да не я завършите навреме или да предадете продукт с по-ниско качество. За някои хора тази негативна визуализация може да е достатъчна, за да им помогне да започнат изпълнението на задачата.“
Поставянето на крайни срокове може да бъде полезен инструмент срещу отлагането, когато е правилно определено. Проучване от ноември 2021 г., проведено от д-р Стивън Ноулс показва, че хората са по-склонни да изпълнят задача с 1-седмичен срок или без срок, в сравнение с това да им бъде дадена 1-месечна рамка, в която трябва да се вместят.
Предишни изследвания показват, че за задачи, които Ви носят полза – например осребряване на ваучер за ресторант – колкото по-дълъг е срокът, толкова по-нисък е процентът на отговорилите. Тоест липсата на срок води до най-нисък процент на резултат. Изследването се фокусира върху задача, която носи полза на другите. Например попълване на анкета или извършване на благотворително дарение.
Подозира се, че в контекста даването на краен срок от един месец дава на хората разрешение да отделят време, докато липсата на краен срок, прави задачата да изглежда по-спешна. Ако поставяме краен срок за някой друг, трябва или да го съкратим, или изобщо да не споменаваме краен срок.
Д-р Худенко предлага метод за разделяне на части, ако причината за отлагането е евентуално отнемане на много време:
„Опитайте се да разделите нещата на лесно управляеми части и да ги свършите във времето. Например, вместо да почистите цялата си къща, което може да Ви се стори непосилно, просто се ангажирайте да почистите мивката днес, а подовете – утре. Често, когато започнете да изпълнявате подзадача, става много по-лесно да я изпълните цялата, защото си доказвате, че задачата, която сте отложили, всъщност не е толкова лоша, колкото сте си я представяли в главата си.“
Заключение
Отлагането е възможно да се разглежда като възможност на човек да управлява времето. От гледна точка на психологията, то може да доведе до болезнени ефекти, ако нещата биват отлагани твърде дълго. Отлагането става проблем, когато се превърне в обичайно човешко състояние.
[row] [col span__sm=”12″] [title style=”center” text=”ДРУГИ ИНТЕРЕСНИ СТАТИИ ПО ТЕМАТА” icon=”icon-angle-down”] [blog_posts style=”push” columns=”3″ columns__md=”1″ ids=”10329,9070,9472,8479,5945,8544,8951,9887,9219″ badge_style=”circle-inside” image_height=”75%”] [title style=”center” text=”ПРОДУКТИ, КОИТО МОГАТ ДА ВИ ПОМОГНАТ” icon=”icon-angle-down”] [ux_products ids=”2191,9194,7840,7833,8788,2416,2200,2187″] [/col] [/row]
