Изследователите, разработващи лечения за пристрастяване, се обръщат към виртуалната реалност и игрите, за да помогнат на пациентите да преодолеят липсата на импулсен контрол и да намалят честотата на рецидивите.
В лаборатория в Берлин, Германия, здрави възрастни хора са потопени в симулация на круизно пътуване. Въоръжени с таблет, те трябва бързо да преместят хранителни продукти от бюфета на кораба в чиния преди да изчезнат като същевременно избягват продукти, които са били инструктирани да не приемат. Точките, свързани с представянето, помагат на кораба да плава до средиземноморски дестинации, където играчите могат да събират виртуални пощенски картички.
Такива игри могат да бъдат ключа към намирането на иновативни начини за сдържане при хора със зависимости или импулсивно поведение. Употреба на алкохол и наркотици, тютюнопушене, хазарт и свързаните с храната разстройства. Всички те могат да бъдат изключително трудни за пречупване и има значителен шанс за рецидив.
Съдържание
Честота на рецидиви
„Процентите на рецидив са наистина високи, особено през първата година след лечението.“ Това каза д-р Леони Асконе Микелис, постдокторант клиничен психолог в Университетския медицински център Хамбург-Епендорф (UKE) в Германия. „Това е глобална тежест за разходите, икономиката и особено живота на хората, които са засегнати.“
Въпреки че няма заместител на консумирането, продължаващото предизвикателство в преодоляването на зависимостите предполага, че е важно да се намерят допълнителни и лесно достъпни методи за преодоляването им. Ето защо изследователите от ЕС работят за създаване на по-потапящи преживявания чрез цифрови формати, за да подпомогнат самоконтрола като част от процеса на възстановяване на зависимостта.
В проекта за самоконтрол, в който участва д-р Аскон, част от етоса е, че методите за преодоляване на пристрастяването не трябва да бъдат скучни. Те могат да бъдат разработени по по-положителен и забавен начин. Целта е да се създадат интерактивни методи, използващи средства като видеоигри и приложения за смартфони. Те ще направят пациентите по-ентусиазирани да се ангажират и по този начин да подобрят способността си за самоконтрол.
Проектът също така използва виртуална реалност (VR), за да възпроизведе по-близо средата в реалния живот, в която хората са изправени пред изкушения. „Опитваме се да приложим тези игрови интервенции или интервенции във виртуалната реалност като част от нашата клинична програма“, обясни д-р Аскон. „Много хора харесват компютърните игри, така че ако ги комбинираме с нещо полезно, се надяваме, че това ще помогне.“
Контрол на импулса
Горещо се обсъжда дали самоконтролът наистина може да бъде трениран. Подобни опити често се провалят. За щастие семената на проекта са засадени в проучване, което дава доказателства за успешно обучение на сдържаността с помощта на видеоигри.
В проучването, водено от Симоне Кюн, главен изследовател на самоконтрола и невролог също в UKE и Института за човешко развитие Макс Планк в Берлин, група от възрастни хора, обучени на играта за круизния кораб, влизат в нея за около 15 минути дневно. Това се случва в продължение на два месеца.
Установено е, че участниците, завършили обучението, се представят по-добре от контролните групи в класическата задача, използвана за тестване на сдържаността.
Интересно е, че мозъчните сканирания с помощта на ядрено-магнитен резонанс, откриват повишаване на дебелината на префронталната област на мозъка. Тя е известна като дясната долна предна извивка. По-ранни изследвания показват, че това е свързано с реакции за сдържане.
„Въз основа на тези открития е възможно да променим нашето поведение“, каза д-р Аскон. — Въпросът е до каква степен?
VR слушалки
Някои игри се основават на адаптиране на методи за самоконтрол, които вече са използвни в по-ранни проучвания.
В проекта Self-Control тази концепция е разширена, за да създаде игра, която използва VR слушалки. Там участниците тренират в по-реалната 3D настройка на виртуален бар с виртуални напитки и възпроизвеждат истински движения на ръцете. Концепцията се тества заедно със стандартните лечения в стационарни клиники за рехабилитация на алкохолизъм в Дания, Германия и Полша.
„В крайна сметка ще имаме данни от различни държави и ще можем да проверим дали работи“, каза д-р Аскон. „Но пациентите харесват метода и се надяваме, че можем да направим планирано тримесечно проследяване в повечето. Три месеца след изписването от болницата често са най-уязвими.“
Екипът работи и върху преносима VR версия, която хората могат да използват у дома и ще се бори в повечето зависимости
Различни други игри и приложения също се оценяват с участниците, за да се види какво работи. Една игра е поставена в супермаркет. Тя изисква от играчите да събират здравословни опции за закуски от рафтовете и да избягват нездравословните. Отново се използва концепцията за стоп сигнал. Друго приложение, което е базирано на същия принцип, се провежда на таблет и има за цел да се бори с тютюнопушенето. „Изпробваме различни подходи, комбинирайки игрови елементи и клинични познания в приложения, които са едновременно забавни и ефективни“, каза д-р Аскон.
Високите нива на рецидив предполагат, че е също толкова важно да се изследва по-широката невронаука зад пристрастяването
„Трябва да бъдем много критични и да помислим дали търсим дори в правилните посоки. Трябва ли да подходим към това от различен ъгъл?“, каза д-р Яна Кусийн, невролог от университета Еразъм в Ротердам, Холандия.
Един от начините за генериране на нови прозрения е да започнете да обединявате отделни направления от изследвания, обясни д-р Кусийн. „Разработихме все повече и повече методи за увеличаване на специфични механизми. За мен изглежда, че следващото предизвикателство би било да ги обединя, интегрирайки доказателствата на множество нива.“
Тя смята, че отправната точка е запълването на някои ключови пропуски в изследванията. Някои от тях тя определи като основа за проект, който ръководи, наречен Aging Matters . Едното е, че проучванията върху пристрастяването са склонни да разглеждат отделно юноши и възрастни. Само малцина ги сравняват, което означава, че познанията са ограничени за въздействието на възрастта върху основните механизми.
Възраст на пристрастяване и развитие на зависимости
Освен това, посочва д-р Кусийн, проучванията при юноши обикновено се фокусират върху риска от пристрастяване. Не се фокусират върху способността им да се възстановят, която обикновено е по-голяма, отколкото при възрастните.
За да извърши частта за сравняване на възрастта на проекта, д-р Кусейн планира да назначи 300 души на възраст между 16 и 35 години. Те ще бъдат употребяващи алкохол, канабис или и двете, за тригодишно изследване на надлъжно невроизобразяване. „Искам да премина от ниски към тежки потребители, за да уловя целия диапазон“, каза тя.
Д-р Кусийн възнамерява да проведе ЯМР тестове, за да оцени когнитивните способности и мозъчната функция. Те ще се състоят както в началото, така и в края на периода. Така ще съпостави това с начина, по който хората казват, че употребата на канабис или алкохол се е променила. Освен това тя планира да провежда интервенции с компютърни задачи и игри, за да оцени допълнително функциите, свързани с когнитивния контрол.
„Наистина се надявам да изолирам важни елементи от приликите и разликите между младите хора и възрастните, които употребяват наркотици и че тази информация може да насочи другите към оптимизиране на стратегиите за превенция и лечение насочени към конкретни възрастови групи“, каза тя.
Оценяване на изображения при различни зависимости
За да се справи с още една празнина, тя ще разгледа сложната роля на социалната среда в пристрастяването. Това ще стане чрез използване на въпросник, както и задачи като оценяване на изображения на бири и виждане как отговорите са засегнати след като хората получат обратна връзка от групата им връстници. Това е ключова част от уравнението за справяне с проблема със пристрастяването, с необходимостта да се сравни как мозъкът реагира на вещества в социални и несоциални ситуации, казва д-р Кусийн.
В заключение
Справянето със пристрастяването, подчертава тя, в крайна сметка ще се нуждае от нови подходи, независимо дали те произтичат от технологии или експериментални методи. „Много съм инвестирала в разработването на нови експериментални парадигми за тестване на процесите, които са в основата на пристрастяването“, каза тя. „Надявам, че информацията може да бъде използвана от други, за да помогне за разработването на лечения и за превенция.“
[blog_posts style=”push” columns=”3″ columns__md=”1″ cat=”1626″ badge_style=”circle-inside” image_height=”75%”] [ux_products]
