Инсулт е остро нарушение на мозъчното кръвообращение. Като един сериозен здравословен проблем, той често е дискутиран в предаването „Академия Здравитал“. В първото ново издание за 2023-та година водещият професор Христо Деянов покани доцент д-р Росен Калпачки. Специалистът ръководи неврологията в многопрофилната болница за активно лечение „Света Анна“ – гр. София. Събеседниците в студиото обърнаха най-сериозно внимание на факта, че д-ц. д-р Калпачки създава Българско дружество по инсулт (БДИ). Разгледаха се целите, дейностите, очакванията, научно-изследователските проучвания за организацията.
Съдържание
Същност на инсулта и начални думи за Българско дружество по инсулт
„Аз мисля, че даже малко закъсняхме, за което поемам част от личната отговорност затова. Резултатите от това са налице и ги виждаме, защото България е неоспорим първенец по мозъчно-съдова болест… Инсултът е интердисциплинарен проблем… имаме огромен дълг към нашите пациенти по отношение на рехабилитацията, възстановяването.“
Най-доброто действие срещу това да се намалят случаите на инсулт е редовната профилактика. За тази цел е нужна съвместна работа с общопрактикуващите лекари, качествена организация и добра спешна помощ. Когато има остър инсулт трябва да действат различни видове специалисти, включително и реаниматори. В последствие е нужно включването на кинезитерапевтите, логопедите, социалните работници, физиотерапевтите. Доцент доктор Росен Калпачки заяви, че във всички европейски държави има дружества по инсулт. Идеята е когато БДИ стане с по-широка форма да контактува с държавни институции, затова се изисква организация за създаване на центрове на различни нива. За успешна реализация на идеята е добре да се включат и медиите, здравните информатори, за да може всичко това да достигне до максимален кръг хора.
В крайна сметка трябва всеки един човек, независимо в коя точка на страната се намира, да може да получава необходимата медицинска помощ. Проблемът с инсултите е, че пациентите невинаги разбират за неговата поява веднага. Ако техните близки са достатъчно информирани за характерната симптоматика, това може да спаси човешки живот.
Идеи за бъдещето на Българско дружество по инсулт
Двамата събеседници в студиото очертаха общата идея какво би могло да бъде изградено занапред. Целта е да има отделни специализирани центрове за лечение на мозъчно-съдови болести, интервенционални процедури и невро-кардиология и там да няма липса на знания, апаратура и лекарства. Дори да не се реализира в съвършения вид, този проект е добре да стъпи на работещи практики. Защото, ако даден пациент с инсулт отиде в болница, където не може да се направи тромболиза или няма скенер, то тогава за него ще се загуби ценно, а понякога и фатално време.
Тук професор Деянов се включи с тъжна констатация:
„В България всяка година умират над 120-130 хиляди души, при голяма част от тях дотам се стига след усложнения от сърдечно-съдови и мозъчни болести.“
А гостът в студиото припомни, че за целият свят през последните десет години страната ни е на първо място по процент смъртност, причинена от мозъчно съдови болести.
Прием на пациентите
На първо време е нужен софтуер, позволяващ на лекар с опит, да погледна скенера на пациент, който е на голямо разстояние. Дори да се изградят отделни центрове, то в тях е задължително да има достатъчен брой квалифицирани специалисти. С развитието на новите технологии вече не са невъзможни дистанционните консултации и „онлайн“ диагностиките. Всичко това един ден е добре да бъде покривано от здравната каса и да има необходимите обучения. Доц. Росен Калпачки държи всички възможни медицински лица да работят в синхрон, да има мултидисциплинарна комуникация, защото:
„Гледната точка на специалиста-невролог може да се окаже не най-подходящата по отношение на мерките за профилактика, със сигурност не е най-подходяща по отношение на рехабилитацията след инсулта и трудово-лекарската експертиза.“.
Тромболиза
Имено във връзка с последващото лечение на инсултите, доцент Калпачки сподели, че в България за последните години пет-шест пъти са се увеличили тромболизите. Това терапия, което цели разграждането на съсиреците, образувани в кръвоносните съдове при инсулт, миокарден инфаркт и други болести. Проблемът е, че над една трета от процедурите се правят само в една болница, няма правилно разпределение. Още по-притеснителното е как съществуват лечебни заведения, където няма постоянно в денонощието дежурни невролог, рентгенолози, работещи скенери.
Съществува и субективен фактор за все още малкото тромболизи, има някой специалисти без желание за извършване на тази процедура, понеже тя преди всичко е изключително отговорна. Сред водещите рискови фактори при терапията е кървенето. Възможен е паренхимен кръвоизлив, ако исхемията е напреднала и в центъра на зоната вече има некроза, която с конвенционалните методи не може да бъде установена, този проблем рядко е фатален. Допълнителен проблем за прилагане на интервенцията е как лекарите често не знаят началния час на инсулта.
Организация на Българско дружество по инсулт
Предвижда се да има в някакъв вид постоянен екип. Такъв, с който да бъде развивана дейността, става дума за нещо като национален бор към дружеството по инсулт и основата да е насочена към вече съществуващите структури. Реално алгоритмите за лечения на мозъчно-съдови неразположения са създадени, просто е нужно те да бъдат спазвани. Към програмата е предвидено да има научно-изследователски проучвания. Самата база е вид популационно изследване за самата заболеваемост и смъртност от инсулт в България. Паричните средства ще идват от всички възможни правилни начини за финансиране, включително чрез спонсорство, именно заради това ще бъде изградена и платформата.
„Според мен няма пощадено семейство у нас от мозъчно-съдова болест в по-широк смисъл“ – думи на доцент Калпачки.
Честата дрямка е свързана с високо кръвно налягане и риск от инсулт
Основни рискови фактори за мозъчно-съдова болест
Напоследък за основна предпоставка е считана околната среда – замърсен въздух, вредни химикали, замърсени храни и др. От гледна точка на съпътстващите болести начало е артериалната хипертония. Следват захарния диабет и стилът на живот – именно по този показател обществото може само да се подпомогне превантивно. В проекта за национален план за борба с инсулта на БДИ има поставена цел до 2030-та година в България случаите да намалеят с десет процента.
