В ежедневието на човек думата „стрес“ често се използва при подлагане на натиск, при невъзможност да се справим с поставените задачи, всичко около нас ни идва в повече и не издържаме. На практика това е всичко, което се явява като пречка за нашето благополучие. Когато реакцията към стрес на човешкия организъм продължава да се активира няколко дни поред, това може да изложи на риск здравословното състояние на тялото. Например като закъснявате за важна среща, не може да стигнете навреме за някой ангажимент, сърцето започва да препуска, дъхът се учестява, появяват се стресовите хормони, които задействат различни реакции. Така наречената „малка контролна кула в мозъка“ решава да изпрати команда. Целта на реакциите е да защитят тялото при спешни случаи, организмът да се адаптира.
Стресът е естествена физическа и психическа реакция, посредством житейски опит, при всеки човек се появява периодично. Много неща от заобикалящата ни среда може да предизвика стрес: от ежедневни задължения като работа и семейство, до сериозни житейски събития – нова лична здравословна диагноза, световна война или смърт на любим човек. При някой незабавни, краткосрочни ситуации стресът може да бъде полезен за здравето, да помогне за справяне с потенциално сериозни ситуации. Вашето тяло реагира на проблема чрез освобождаване на хормони, които ускоряват сърдечната честота и дишането и подготвят мускулите да отговорят.
Ако реакцията на стрес не спре да се задейства и нивата останат високи много по-дълго, отколкото е необходимо за оцеляване, това може да се отрази на здравето ви. Хроничният проблем може да причини различни симптоми и да повлияе на цялостното здравословно състояние. Основните симптоми включват: раздразнителност, безпокойство, депресия, главоболие, безсъние.
Съдържание
Системи, които се засягат при стрес
Ще представим на вашето внимание основните системи в човешкия организъм, които биха могли да бъдат засегнато от различни стресови ситуации.
Централна нервна и ендокринна системи
Централната нервна система (ЦНС) отговаря за реакции от типа на „бий се или бягай“. В мозъка на човек хипоталамусът задвижва топка, като казва на надбъбречните жлези да освободят хормоните на стреса: адреналин и кортизол. Тези хормони ускоряват сърдечния ритъм и насочват кръвта там, където има най-голяма нужда – мускулите, сърцето и други важни органи. Когато възприеманият страх изчезне, хипоталамусът трябва да каже на всички системи да се върнат към нормалното си състояние. Ако ЦНС не успее да се върне към нормалното си състояние или ако напрежението не изчезне, реакцията ще продължи. Хроничният стрес също е фактор за преяждане, недостатъчно хранене, злоупотреба с алкохол или наркотици и социално оттегляне. Хипоталамусът е център на вегетативната нервна система, съдържа голям брой ядра и влакнени пътища. Тази част на мозъка контролира хормоналната активност чрез хипофизната жлеза. Основната функция на хипоталамусът е да поддържа хомеостазата (здравословно и балансирано телесно състояние).
Дихателна и сърдечно-съдова системи
Хормоните на стреса влияят върху дихателната и сърдечно-съдовата система. По време на реакцията човек започва да диша по-бързо в опит да разпредели бързо богатата на кислород кръв в тялото си. Ако вече имате проблем с дишането като астма или емфизем, стресът е възможно да затрудни цялостния процес, а сърцето да заработи по-бързо и за повече време, заради хроничните напрежения. Хормоните на стреса карат кръвоносните съдове да се свиват и насочват повече кислород към мускулите, така че ще имате повече сила да предприемете действия, това обаче повишава кръвното ви налягане и съответно рисковете от инсулт или инфаркт.
Храносмилателната система и стрес
При такъв тип проблеми черният дроб произвежда допълнителна кръвна захар, за да даде на тялото необходимата енергия. Ако сте под хроничен стрес, тялото може да не е в състояние да се справи с този допълнителен прилив на глюкоза и така да увеличи риска от развитие на диабет тип 2. Увеличението на хормоните, учестеното дишане и ускореният пулс също могат да разстроят храносмилателната система и така е по-вероятно да имате киселини или киселинен рефлукс, заради увеличената стомашната киселина. Стресът не причинява язви, но може да повиши възможността за активация на вече съществуващи такива. Самата язва може да се създаде от бактерия „Хеликобактер Пилори”. Понякога стресът води до диария или запек, понеже повлиява движението на храната в организма, затова са възможни и газове, болки в корема, гадене.
Мускулна система – какво влияние има стреса
Мускулите се напрягат, за да има предпазване от нараняване, когато сте стресирани. Те са склонни да се освобождават отново, след като е налично отпускане, но ако сте постоянно под стрес, това не е възможно. Стегнатите мускули причиняват главоболие, болки в гърба, раменете, общо взето цялото тяло. С течение на времето това може да предизвика нездравословен цикъл, на човек е възможно да се наложи спиране на тренировките, спортуването и стартиране на медикаментозна консумация.
Сексуалност и репродуктивна система
Стресът е изтощителен както за тялото, така и за ума. Не е необичайно да загубите сексуалното си желание, когато сте под постоянно напрежение. Въпреки че краткосрочният стрес може да накара мъжете да произвеждат повече от мъжкия хормон тестостерон, този ефект не е дълготраен. Ако напрежението продължи дълго време, нивата на тестостерон спадат. Това е възможно да пречи на производството на сперма и причинява еректилна дисфункция или импотентност. Хроничният стрес може също да увеличи риска от инфекция за мъжките репродуктивни органи простата и тестиси. При жените стресът е свързан с промени в менструалния цикъл – нередовност, тежест и болезненост. Възможно е да се засилят физическите симптоми на менопаузата.
Имунна система – връзка със стреса
Стресът стимулира имунната система, което е положително за някой непредвидени ситуации. Тази стимулация може да помогне за избягване на инфекции и допълнително заздравяване на рани. С течение на времето хормоните на стреса отслабват имунната система и намалят реакцията на тялото към външни вредители. Хората под хроничен стрес са по-податливи на вирусни заболявания като грип и обикновена настинка, както и на други инфекции. Стресът може също така да увеличи времето, необходимо за възстановяване от заболяване или нараняване. Поради този факт, особено възрастните хора, е добре да намалят до минимум моментите на напрежение в своето ежедневие, защото те по-трудно се лекуват от различни здравословни проблеми.
[row] [col span__sm=”12″] [title style=”center” text=”ДРУГИ ИНТЕРЕСНИ СТАТИИ ПО ТЕМАТА” icon=”icon-angle-down”] [blog_posts style=”push” columns=”3″ columns__md=”1″ ids=”8479,5945,9070,6914″ badge_style=”circle-inside” image_height=”75%”] [title style=”center” text=”ПРОДУКТИ, КОИТО МОГАТ ДА ВИ ПОМОГНАТ” icon=”icon-angle-down”] [ux_products ids=”3975,2195,8338,8141″] [/col] [/row]
