Предсърдно мъждене и сърдечни блокове

Както повечето от вас знаят, предаването „Академия Здравитал“ може да се определи като „здравно-образователен университет“. Не всеки път проф. Христо Деянов кани гости в студиото, но дори тогава, изданията са много ценни за широката аудитория. Този път основната насока на лекцията отиде към сърцето, като един от ключовите органи за всеки жив организъм. По-специално стана дума за сърдечен автоматизъм, за възбудно-проводната система на сърцето и сърдечните блокове.

„Чисто физиологично във всеки жив организъм, особено при човека и бозайниците, пулсира най-важният орган – сърцето. Това е сърдечната помпа, която задвижва кръвта в кръвоносната система, като този автоматизъм е вроден. Осъществява се регулация от много странични системи и хормони. Най-важната роля за регулация на сърдечния ритъм играе вегетативната нервна система.“

Вегетативната нервна система има два дяла – симатикус и парасимпатикус. Първият дял ускорява сърдечната дейност, а парасимпатикусът я успокоява и забавя – ето това представлява сърдечният автоматизъм.

Анатомия на човешкото сърце

То се състои от две предсърдия (леви, десни) и две камери (също леви и десни). Лявата камера е с много по-силна мускулатура отколкото дясната. Точно за това лявата част има за функция да изпомпва кръвта в аортата. Целта е тази кръв да достигне до всяка клетка, тъкан, капиляр в човешкото тяло. Тук е важна и самата еластичност на съдовете. Реално кръвта след предаване на кислород към тъканите се връща в сърцето, за да се обогати и отново да стартира целия процес. Между лявата камера и предсърдието се намира миталната клапа. Десните части с отрицателно налягане вземат от венозната система кръвта (мръсна кръв), която вече е предала кислорода на тъканите, за да я прати в белия дроб (белодробната артерия). Там кръвта се оксидира и след това чрез лявото предсърдие да стигне пак до лявата камера. Целият този процес се ръководи от възбудно-проводната система на сърцето.

Възбудно-проводна система на сърцето

Системата образува няколко части. На първо място говорим за синусов възел – той ръководи ритъма на сърцето. Може да се определи като „натурален пейсмейкър“ – там възниква появата и провеждането на импулсите до миокарда.

„Нормалната сърдечна честота е от 60 до 80 удара в минута, като в един средностатистически човешки живот сърцето пулсира няколко милиарда пъти“.

Когато сърдечният ритъм е забавен, има брадикардия, когато е ускорен – за тахикардия (над 90-100 удара в минута). При брадикардията можем да говорим за т.нар. „сърдечна аномалия“. Тук изменението от нормалната честота може да бъде както постоянно, така и повтарящо се на периоди. Симптомите са свързани с умора, задух и общ дискомфорт. В сърдечната мускулатура е създадена мрежа от фини нервни влакна – реално импулсите трябва да преминат до всяка клетка на миокарда. В случай на пречка за провеждането на импулсите в блока, говорим за сърдечни блокове. Появяват се често в камерите, понеже там пътя на преминаване на импулса е по-дълъг.

Съществуват патологични изменения в ритъма на сърцето. Когато импулсът се задържи в предсърдията или не всеки от тях стига до определени възли, говорим за предсърдно мъждене.

Какво представлява предсърдното мъждене (ПМ)?

ПМ е нарушена сърдечна дейност – ускорен ритъм. Това реално е най-често срещаният вид сърдечна аритмия. Тук можем да говорим за повишен риск от инсулт. Настъпва хаотична стимулация на предсърдията – на практика има нелогично съкращение в някои мускулни фибрили – може да говорим за над 500 съкращения в минута. Предсърдното мъждене не винаги се диагностицира при хората – често при него има слабост, болка в гърдите, задух, объркване. Може да се стигане и до колабиране. До ПМ се стига в следствие на: предходна сърдечна операция, артериална хипертония, исхимична болест на сърцето и др.

Чисто клинично става въпрос за абсолютна аритмия. Говорим за тромботично сгъстяване на кръвта. Тъй като тя не може да циркулира в пълен обем и в един момент през митралната клапа преминава тромб в лявата камера и чрез съдовете на коронарните артерии (най-често мозъчните) запушва съд около сърцето. Когато съсирек влезе в коронарните артерии съществува вариант да се стигне до инфаркт на миокарда (части от сърдечния мускул умират, понеже не се снабдяват с достатъчно количество кръв, нарушава се и притокът на кислород).

Сърдечни блокове – причина за възникването им

Блоковете на сърцето и техният вид могат лесно да се установят чрез електрокардиограма. Клиничната симптоматика винаги е свързана със забавяне на сърдечната дейност, неясна тежест в гърдите, притъмняване в очите, кратковременна загуба на съзнание и нарушено дишане. На първо място като причина за появя на сърдечните блокове (СБ) е кардиомиопатията – сърдечната хипертрофия. Кардиомиопатиите са група от заболявания, водещи до тежка сърдечна дисфункция. Мускулите се уголемяват и отпускат поради това, че в някакъв етап от живота си човек е изкарал инфекциозно заболяване. До кардиомиопатиите може да се стигне и заради генетична предразположеност.

При безсимптомен инфаркт на миокарда също се стига до сърдечни блокове – това особено често се случва при диабетици. Атеросклерозата е основен пато-генетичен момент за възникване на исхимична болест на сърцето. Представлява хронично прогресиращо във времето заболяване, което засяга вътрешния слой на големите и средните артерии. На практика стените на съдовете стават по-дебели и твърди. За СБ можем да говорим и след диагностициране на ревматизъм (заболяване на ставите и сухожилията, свързано с възпаления), при зараза с инфекциозни паразитни заболявания (като сифилис, лаймска болест и др.), ендокринни проблеми и мускулно-скелетни травми. Лечението на сърдечните блокове може да е медикаментозно и немедикаментозно. Има медикаменти, които ускоряват провеждането на сърдечните импулси, но понякога се стига до имплантиране на синхронизиращи кардиостимулатори (пейсмейкъри).

Заключение

В края на днешното здравно-образователно предаване водещият на „Академия Здравитал“ обеща на аудиторията, че занапред отново ще има издания, посветени на сърцето. Защото както вече установихме, това е най-важният орган в човешкото тяло.