Кои са 3-те основни въпроса, които да си зададем, когато заговорим за устойчиво хранене?
Нарастващото световно население, намаляването на бедността в селските райони, опазването на околната среда, изменението на климата и кризата с биоразнообразието са само част от предизвикателствата, пред които в момента е изправено селското стопанство по света.
Оказва се, че можем да направим много, за да подобрим тази ситуация. Просто трябва да преосмислим системите за производството и разпространението на храните, за да ги направим по-устойчиви. Тази промяна трябва да отразява местните нужди, култура и условия, казват експерти.
Съдържание
Хранителни системи и устойчиво хранене
Хранителните системи са сложна мрежа от хора, институции, дейности, процеси и инфраструктура, които се комбинират, за да произвеждат, обработват, транспортират, сервират и консумират храна.
Хранителната система не само оказва дълбоко влияние върху нашето телесно здраве, но и върху здравето на околната среда, икономиката и дори нашето общество. Когато работи добре, това е основата на нашите семейства, общности и държави.
Кои са 3-те въпроса, на които да си отговорим, по повод устойчивото хранене и правилното развитие на хранителните системи?
1. Как хранителните системи влияят и се влияят от изменението на климата?
Всяка дейност в хранителната система генерира замърсители и емисии на парникови газове (ПГ), които причиняват изменение на климата. Производството на храни обикновено включва използването на селскостопанска техника, промишлени торове и опаковки, всички от които силно разчитат на компоненти от изкопаеми горива.
Освен това свръхпроизводството води до големи количества храна, която се губи. Докато се разлага, храната генерира метан – мощен парников газ. Когато храната се губи, емисиите, генерирани за производството на тази храна, също се прахосват.
Изменението на климата пряко засяга сигурността на храните и храненето, особено в глобалния юг. Там много страни преживяват по-кратък вегетационен период, по-ниски добиви и намаляващи количества обработваема земя.
Повишаващите се температури могат да доведат до недостиг на вода, влошавайки недохранването. Милиони дребни фермери излизат от бизнеса, за да бъдат заменени от мащабни операции, които произвеждат храни за износ, а не за местното население.
2. Защо е трудно за градовете и регионите да се справят с връзката между храна, здраве и приобщаване?
Градовете и регионите функционират в рамките на разпокъсана административна среда, която все още е доминирана от исторически „силозирани” начини на работа. При такива обстоятелства е трудно да се разработят политики, които инициират и поддържат промяна. Новаторите в хранителната система често се оказват изолирани.
Макар че е едно нещо да се задействат трансформативни стратегии, които се основават на връзките между храната, здравето и приобщаването, друго е да се поддържа програмата за трансформация и да се постигне мащаб.
„За да позволим и подкрепим местните инициативи, ние спешно трябва да се справим с раздробения характер на хранителните системи на множество вертикални (глобално-местни) и хоризонтални (секторни и териториални) нива на управление“, каза проф. Сонино.
3. Има ли примери за европейски градове или региони, които биха могли да служат като модел за подражание?
Има много примери за европейски градове, които работят, за да направят хранителната система по-здравословна и по-приобщаваща.
Важен механизъм, който може да се използва от местната власт на градско ниво, е Съветът по хранителна политика, който активно ангажира гражданите в местните политики и управление на храните.
Съветите за хранителна политика в момента са добре установени в градове като Виена, Амстердам и Берлин. Други градове използват правомощията си за снабдяване с храни, за да разработят обществени хранителни системи, които осигуряват здравословна храна на уязвими граждани като ученици, болнични пациенти и възрастни хора, живеещи в старчески домове. Това означава работа с онези производители на храни и кетъринг услуги, които зачитат околната среда.
„Все още не мога да се сетя за нито един град, който да е успял да реформира цялостно своята хранителна система“, каза проф. Сонино.
„Примерите за най-добрите практики обикновено се появяват в много специфични области и следователно са доста редки и фрагментирани. В момента липсват примери за напълно интегрирани дневни редове на хранителната политика – на градско ниво и извън него“, посочи тя.
В заключение
Импулсът да се превърнат устойчивите хранителни системи в норма ще има положително въздействие върху създаването на работни места и местните икономики. Това ще направи местните общности по-самостоятелни и устойчиви, което в крайна сметка ще бъде от полза за всички нас.
[blog_posts style=”push” columns=”3″ columns__md=”1″ cat=”1626″ badge_style=”circle-inside” image_height=”75%”] [ux_products orderby=”sales”]
