Колкото и да е плашещо физическото насилие, емоционалното насилие ни кара да се чувстваме безсилни.
Центровете за контрол и превенция на заболяванията публикуваха нова статистика за психичното здраве на гимназистите. Сред констатациите е тревожно големият броят на тийнейджърите, съобщаващи за емоционално насилие у дома: повече от половината.
Дефинирани от проучването като обидени или унижени от родител или друг възрастен в дома им, 55% от повече от 7700 анкетирани гимназисти казват, че са преживели емоционално насилие.
Отговорите на проучването, които бяха събрани през първата половина на 2021 г. и засягаха преживявания за изминалата 2020 г., които включват разгара на блокирането, свързано с пандемията.
Съдържание
Какво показа предходно подобно проучване?
През 2014 г. различен набор от данни от Националното проучване за излагането на деца на насилие съобщава, че само 15,7% от децата на възраст от 14 до 17 години са преживели емоционално насилие през предходната година.
Експертите се опасяваха, че всички видове злоупотреби ще нараснат по време на пандемията. Тогава застрашените са изолирани и са в по-голяма близост до тези, които им причиняват вреда. Това и се случи…
Как да се справим с емоционалното насилие
Емоционално насилие може да се случи между родители и деца. Може да бъде и между романтични партньори и колеги и в други видове взаимоотношения. Това каза Хилит Клетер, детски психолог в Станфордското детско здравеопазване и директор на Клиниката за стрес и устойчивост.
То може да включва всяко манипулиращо или заплашително поведение, като например постоянно критикуване или редовно осмиване на хората. Също така каране на хората да поставят под съмнение собствената си стойност, изолирането им от определени хора или отправяне на обвинения срещу тях. Може също да включва омаловажаване или мълчаливо отношение към някого.
Това може да бъде вредно на всяка възраст. Особено вредно е емоционалното насилие за тийнейджърите, които търсят топлина и подкрепа от родителите си, докато мозъкът им все още узрява. Те са изключително уязвими!
„Представете си, ако получавате това ежедневно. Това по същество те кара да се чувстваш сякаш си нищо“, каза Клетър.
Тези, които го преживяват, може да не осъзнават, че са малтретирани
„Много пъти това се нормализира в семействата. Така няма осъзнаване, че това не е нормално поведение“, каза тя. „Има много стигма и срам, защото жертвата е накарана да се чувства като безполезна, чрез емоционално насилие. Тогава тя започва да се чувства така.”
Несигурността на пандемията, работата от вкъщи, грижите за болни членове на семейството и дистанционното обучение вероятно са допринесли за увеличаване на родителския стрес. Това несъмнено рефлектира и върху децата!
Клетър посъветва тийнейджъри, които се страхуват, че са емоционално малтретирани у дома, да намерят учител, съветник или друг доверен възрастен, с който да говорят. Да таят в себе си би било най-лошото!
„Един от факторите, особено при емоционалното насилие, е изолацията, усещането, че сте съвсем сами“, каза тя. „Така че един от най-важните фактори при всякакъв вид злоупотреба е подкрепата и намирането на някой, който може да ви напътства, ако изпитвате значителен стрес.”
Четете още: Опасни зависимости – моделът “Минесота”
