Изследователите са идентифицирали два типа клетки в нашия мозък, които участват в организирането на дискретни спомени въз основа на това кога са се появили. Това откритие подобрява нашето разбиране за това как човешкият мозък формира спомени и може да има последици при нарушения на паметта като болестта на Алцхаймер. Изследването е подкрепено от Инициативата за изследване на мозъка на Националните здравни институти чрез напредък на иновативни невротехнологии (BRAIN) и публикувано в Nature Neuroscience .
Съдържание
Повече за проучването за спомените
Това проучване, водено от д-р Уели Рутисхаузер, професор по неврохирургия, неврология и биомедицински науки в Медицински център Cedars-Sinai в Лос Анджелис, започна с измамно прост въпрос: как нашият мозък формира и организира спомени? Ние живеем будния си живот като едно непрекъснато преживяване, но се смята, че въз основа на изследвания на човешкото поведение, ние съхраняваме тези житейски събития като индивидуални, отделни моменти. Какво бележи началото и края на един спомен? Тази теория се нарича „сегментиране на събития“ и ние знаем относително малко за това как работи процесът в човешкия мозък.
Как е протекло проучването за това как се съхраняват спомените?
За да проучат това, Рутисхаузер и неговите колеги са работили с 20 пациенти, които са били подложени на вътречерепно записване на мозъчната активност, за да насочат операция за лечение на тяхната резистентна към лекарства епилепсия. Те разгледаха как мозъчната активност на пациентите се повлиява при показване на филмови клипове, съдържащи различни видове “когнитивни граници”. Това са преходи, за които се смята, че предизвикват промени в начина на съхраняване на паметта. Те маркират началото и края на паметните “файлове” в мозък.
Какво представлява “меката граница” в спомените ни?
Първият тип, наричан “мека граница”, е видео, съдържащо сцена, която след това преминава към друга сцена, която продължава същата история. Например, бейзболна игра, показваща терена… хвърля се топка и когато батиращият удари топката, камерата се прерязва до кадър на полевия играч, който играе.
А какво е “твърдата граница” в спомените?
За разлика от това, „твърдата граница“ е изрезка към съвсем различна история – представете си, ако ударната топка веднага бъде последвана от изрязване на реклама.
Дзие Джънг, д-р, постдокторант в Детската болница в Бостън и първи автор на изследването, обясни ключовата разлика между двете граници.
„Това нова сцена в рамките на същата история ли е или гледаме съвсем различна история? Доколко разказът се променя от един клип в следващия определя вида на когнитивната граница“, каза Джънг.
Как бяха отразени резултатите?
Изследователите записаха мозъчната активност на участниците, докато гледаха видеоклиповете, и забелязаха две отделни групи клетки, които реагираха на различни типове граници чрез увеличаване на тяхната активност. Една група, наречена “гранични клетки”, стана по-активна в отговор на мека или твърда граница. Втора група, наричана „клетки за събития“, реагира само на твърди граници. Това доведе до теорията, че създаването на нова памет се случва, когато има пик в активността както на граничните, така и на клетките на събитията, което е нещо, което се случва само след твърда граница.
Една аналогия с това как спомените могат да бъдат съхранявани и достъпни в мозъка. Също така и как снимките се съхраняват на вашия телефон или компютър. Често снимките автоматично се групират в събития въз основа на това кога и къде са направени и след това по-късно ви се показват като ключова снимка от това събитие. Когато докоснете или щракнете върху тази снимка, можете да разгледате това конкретно събитие.
„Граничен отговор може да се мисли като създаване на ново фото събитие“
„Докато изграждате паметта, все едно към това събитие се добавят нови снимки. Когато възникне твърда граница, това събитие се затваря и започва ново. Може да се мисли за меки граници като за нови изображения, създадени в рамките на едно събитие. “
След това изследователите разгледаха извличането на паметта. Те проследиха как този процес се свързва със задействането на гранични клетки и клетки за събития. Те теоретизираха, че мозъкът използва гранични пикове като маркери за “преминаване” върху минали спомени, по начина, по който ключовите снимки се използват за идентифициране на събития. Когато мозъкът открие модел на задействане, който изглежда познат, той „отваря“ това събитие.
Какви са използваните тестове за паметта?
Използвани са два различни теста за памет, предназначени за изследване на тази теория. В първия, на участниците бяха показани поредица от неподвижни изображения. След това бяха попитани дали са от сцена от филмовите клипове, които току-що гледаха. Участниците в проучването са по-склонни да си спомнят изображения, възникнали скоро след твърда граница, когато е била създадена нова „снимка“ или „събитие“.
Вторият тест включвал показване на двойки изображения, взети от филмови клипове, които току-що са гледали. След това участниците били попитани кое от двете изображения се е появило първо. Оказа се, че им е много по-трудно да изберат правилното изображение, ако двете се появяват от различни страни на твърда граница, вероятно защото са били поставени в различни „събития“.
В заключение
Тези открития предоставят поглед върху това как човешкият мозък създава, съхранява и осъществява достъп до спомени. Тъй като сегментирането на събития е процес, който може да бъде засегнат при хора, живеещи с нарушения на паметта, тези прозрения могат да бъдат приложени при разработването на нови терапии.
[blog_posts style=”push” columns=”3″ columns__md=”1″ ids=”6763,6757,6821,6811,6175″ badge_style=”circle-inside” image_height=”75%”] [ux_products equalize_box=”true” ids=”2416,2470,4017,2189,2177″]
