Веганството e начин на хранене, който изключва употреба на всякакъв вид продукти от животински характер. Това са месо, яйца, млечни продукти и мед. То се явява начин на живот, който изключва всички форми на експлоатация и жестокост над животни, независимо дали за храна, облекло или друга цел. Веганството не е само начин на хранене, а цялостна идеология за по-екологичен и чист начин на живот.
В немската преса през 2018 година, вегаството е описано като радикалнизация. В Ärzte Zeitung беше публикувана статия със следното заглавие: „Веганската храна като религия – радикализацията на диетата става все по-популярна”. Определението на веганството като радикално движение все по-често събира последаватели сред “месоядните”. Това от своя страна предизвиква веганите да стават все по-активни публично и да привличат последователи. Но какво всъщност е веганството и кога се заражда?
Съдържание
История на веганството
Терминът веган, съкращение от думата вегетарианец, е въведен през 1944 г. от британеца Доналд Уотсън. Той приема този начин на живот през далечната 1924 г., когато е едва на 14 -годишна възраст. В началото изпитва трудност да намери последователи в избрания за себе си начин на живот. За да се сложи край на експлоатацията на животни, той смята, че човек трябва да живее без всички животински продукти. За да привлече повече последователи решава да създаде Британското веганско общество, първата веганска организация в света, и списанието ” Вегански новини “.
Според идеологията на Уотсън животните, които биват използвани за месо, мляко или мед, изпитват съзнателна болка, която хората не съзнават. Според него храненето само с растителни продукти ще успее да намали съзнателното нараняване на животните и ще позволи свръхконсумацията на животински продукти да бъде прекратена.
78 процента от земеделската земя в света се използва пряко или косвено (чрез отглеждане на фураж за животни) за животинско производств. Това от своя страна води до производството на значителна част от въглеродния диоксид и парникови газове. Организацията на Обединените нации по храните и земеделието (ФАО) вижда интензивното животновъдство като основен причинител на климатичните промени. Въпреки това, еко фермите все още са мираж. Според британски експерти, макар популярността на “щастливо отглежданите” животни да гарантира по-високо качество на месните и млечни продукти, парниковите газове, които се отделят при отглеждането им, остават все толкова високи. Това се явява основният мотив на веган общността да поиска масово прекратяване на животновъдството.
И докато в началото на миналия век тази вълна или природозащитно движение не е събирала последователи, в наши дни броят им се увеличава главоломно, като например в Германия броят на веганите достига над 1 млн. души.
Веган и вегетарианец – разликата в храненето и нагласите
Веганите или вегетарианците се развиват много успешно в наши дни. У нас няма официална статистика за това какъв е общият им брой. Според данни от 2018 година, представени в интервю в Dir.bg от Александър Вали, създател на Веганското общество у нас, броят на поддръжниците на двете движения са около 300 хиляди души. Като тази бройка към днешна дата е значително по-висока, предвид масовото популяризиране на този тип хранене.
Вегетарианството е популярен метод на хранене, който дава основата на веганството. Вегетарианците са хора, които са изключили консумацията на всякакъв вид месо, без риба и морски продукти. За разлика от веганите обаче те консумират млечни продукти и мед.
Първите данни за поява на вегетарианци е от 1847 години, когато се създава Английското вегетарианско общество. Думата е включена в правописните речници към края на 19 век, което дава началото на тази общност. Вегетарианците имат сходна до веган идеологията, тъй като те разчитат консумацията на месо като насилие над животните. Вегетарианците и веганите искат да избегнат убиването на животни и да отхвърлят индустриалното земеделие. Разликата между двете движения идва от това, че вегетарианският начин на живот все още позволява употребата на животински продукти. Веганите, от своя страна, категорично ги отхвърлят. Веганите също така избягват употребата на кожени изделия, вълна, мед и др. Те са на мнение, че производството на месо, мляко, яйца, вълна и всички други животински продукти е свързано със страдания и убиване на животните.
Как двете движения си набавят необходимите за организма хранителни вещества?
Много важни хранителни вещества идват от животински източници. При вегетарианска диета обикновено не е проблем да се задоволят дневните нужди от калций , желязо , протеини и витамин В12, тъй като те се съдържат в повечето млечни продукти или яйцата. Разбира се начинът на живот на повечето вегетарианци подкрепя храненето с екологично чисти продукти и подкрепят малките производители.
При веганите обаче нещата стоят по малко по-различен начин. Техният режим трябва да е съобразен с прием на правилните пропорции зърнени храни, ядки, бобови и зеленолистни зеленчуци. При този тип хранителни режими се препоръчва прием на допулнително хранителни добавки за набавяне на витамини като B12 или омега3, които се съдържат в млечните или животински продукти. На привържениците на този тип хранителни режими е препоръчително да се проследява ежегодно нивата на витамин B12 в тялото чрез медицински прегледи.
Преминаването към диета без месо никога не е било толкова лесно, колкото е в наши дни – защото дори месоядците могат лесно да задоволят желанието си за месото чрез веган диета. Все по-популярни са заместителите на месни продукти, които са направени от соя или друг вид зърнени култури. Тези продукти спокойно могат да ви доставят удоволствието от колбаси, бургери, хот -дог, шницел и др. Критици на движението виждат заместителите на месото като доказателство, че веганите потискат реалните си нужди.
В заключение
Спорно е дали е възможно да се храним редовно без животински продукти. Благодарение на глобализацията това не е проблем, тъй като районите с ограничено производство на растителни продукти успяват да бъдат доставени до различни краища на света. Изследвания за въздействието върху здравето на веганите, показват, че тези хора често са по-рядко засегнати от затлъстяване. По-ниското разпространение на затлъстяването сред веганите също може да има положителен ефект върху риска от различни заболявания като захарен диабет тип 2, коронарна болест на сърцето, дислипидемия, високо кръвно налягане и др. Затова официални институции като Европейското и Американското дружество по кардиология препоръчват диета, богата на зеленчуци, плодове, бобови растения, ядки и пълнозърнести храни за профилактика и лечение на нарушения на липидния метаболизъм и коронарна болест на сърцето.
