Скъпи приятели, ето, че дойде време за коледно-новогодишното издание на „Академия Здравитал“. Този път водещият професор Христо Деянов изнесе поредната си лекция в рамките на рубриката „Образователен здравен университет“ и по – точно характеристика на безвкусен диабет.
Съдържание
Характеристика на безвкусен диабет
Безвкусният диабет представлява синдром, който се характеризира с отделяне на повишено количество урина (тя е с относително ниско ниво), засилено чувство за жажда, засилен прием на течности. В основата стои абсолютен или относителен дефицит на антидиуретичен хормон – вазопресин. Нарушава се концентрационната способност на бъбрека. Вазопресинът бива произвеждан от хипоталамуса и складиран в неврохипофизата (резервоар, който няма ендокринна функция).
Характеристика на безвкусен диабет: Видове
Първият вид безвкусен диабет е свързан с нефрогенни проблеми. Тук има заболявания в дисталната част на туболите. Съществува бъбречно увреждане, тогава събирателните туболи са резистентни за въздействието на вазопресина. Възможно причини за първият тип диабет са прекомерна употреба на медикаменти, поликистоза и генетични мутации.
Втората група е „гестационният безвкусен диабет“. Среща се при бременност, когато в плацентата се образува ензим, който разгражда антидиуретичния хормон, за един ден бива отделяно огромно количество урина.
Третата категория е централният безвкусен диабет. Причината за него е липсата на секреция за хормона от хипофизата. Предизвикващ фактор, спрямо истинският ендокринен безвкусен диабет, е възможно да са травми, тумори, оперативни намеси, менингит, съдови аномалии.
Характеристика на безвкусен диабет: Симптоми
Характерно за безвкусен диабет е полиурията и полакиурията (огромно количество уринарно отделяне през денонощието). Реално отново говорим за нарушена регулация. При безвкусния диабет човек непрекъсната жажда, организмът има нужда от вода, рецепторите се активират. Можем да отличим като отличителна симптоматика и дехидратацията, поради това, че се излъчва много течност. Налични са сухите лигавици. В човешкото тяло има над 75 процента вода, най-голямата част е в мозъка, съответно при този проблем има нарушение на основни функции – когнитивни, паметни и др. Тук открояваме възможна отпадналост, мускулна слабост, ниско кръвно налягане, световъртеж, замайване, синкоп (кратко безсъзнание).
Диагностика
Диагностиката на безвкусен диабет е образна, с ядрено-магнитен резонанс и скенер за евентуално откриване на туморно образувание или аномалия. Друга стъпка е измерването на серумния калий, осмоларитет (кръвни електролити). Прави се оценка за бъбречната функция, гликемичен контрол. Следващият важен диагностичен способ е пробата със жадуване. Пациентът бива наблюдаван колко литра течност приема, за да видим дали е наличен симптома изобщо.
Лечение
На болния от безвкусен диабет трябва да се дават необходимият брой течности, ако се налага това става чрез системи в болнично заведение. Силно препоръчителна е диетата, която изключва или намаля сол и белтъчини. Целта е да се избегнат отоците, агравирането на проблема. При централен и бъбречен безвкусен диабет позитивна роля играят тиазидните диуретици. Тези продукти подобряват функцията на дисталните тубули в бъбречния паренхим, диурезата. Прогнозата след лечението е сериозна, в зависимост от увреждането. Когато има тумор неврохирурзите достигат до хипофизата, през носа, така бива извършвана интервенцията. Малкият ендокринен орган е в основата на черепа и достъпът е много труден. В съвременната медицина може чрез линеен ускорител да бъде атакувано образуванието в хипофизата и то да се стопи.
Анатомия на хипофизната жлеза
Състои се от два дяла – преден и заден. Предната част е аденохипофиза. Отговорна е за секрецията на аденокортикотропния и соматотропния хормон. Аденохипофиза е дял, който се грижи и за състоянието на кожата. Един от основните й хормони е тиреостимулиращият. Той регулира секрецията на веществата към щитовидната жлеза. Предната част отделя лутеинизиращия и фоликулостимулиращ хормон, тоест, регулира функцията на яйчниците при жените и тази на тестисите при мъжете. Задният дял складира отделеното антидиуретично вещество, окситоцина, няма жлезна функция. Хипофизата е част от междинния мозък. Намира се зад синуса, който има тънка преграда. Затова при травми в носоглътката е възможно да стане увреждане, нарушено отделяне. С други думи, говорим за малка точица (хипофизата), спрямо общия размер на тялото, тя регулира целия организъм.
Кокоши трън
Около 35-40 процента от хората в някакъв момент от живота си имат подобен кожна инфекция. На практика кокошият трън е рогово вещество. Натрупва се мазнина и засегнатото място започва да се вгъва в самата дерма. Най-честата причина за кокоши трън е инфектиране с човешки папиломен вирус (ЧПВ), при замърсени плоскости, публични басейни, бани, замърсени обувки, ръкостискане. Кожното образувание предимно се намира по краката или по ръцете, като брадавици. Само ЧПВ не е достатъчен за кокоши трън, трябва да има микротравматизация (неудобни обувки, разраняване например). При съответния проблем има израстъци, приличащи на грахово зърно. Микроскопски погледнато виждаме срастване на твърдо вещество, върху което се натрупват калциеви йони, мазнини.
Най-ефикасното лечение за кокоши трън е чрез течен азот. Това вещество е агресивно и специалистите трябва да са много внимателни, за да не изгорят съседни кожни участъци. Друга възможна опция е електрокоагулацията. При нея с високочестотен електрически ток се маха израстъка. От гледна точна на народната медицина има няколко известни методи за лечение на кокоши трън. На първо място маркираме стриването на чесън, чрез билката се регенерира кожата. Кашата от смокини и аспирин със свинска мас също помагат чрез възстановителни механизми към дермата. Възрастните жени преди известно време са махали кокошият трън посредством лупа и слънце – точно фиксиране на проблемното място с малка черна точка.
ПОЛЕЗНО: Здравитал Старопланински Мехлем за кожни образувания е страхотен вариант за справяне с Кокоши трън.
