Заболяванията, свързани с човешкото здраве, биват няколко вида. Сред най-често разпространените са неврологичните. От тази група могат да се откроят две диагнози – Паркинсон и Алцхаймер. Точно поради тази причина гост в предаването “Академия Здравитал” беше Академик Лъчезар Трайков. Той е професор, невролог, а също така е ректор на Медицински университет – гр. София. Владее няколко чужди езика и е Академик на Българска академия на науките (БАН), с редица публикации в български и международни учебници и списания.
Съдържание
„Предизвикателствата пред днешните студенти са много…”
“… Бързо се справихме с условията на корона-криза и бързо организирахме онлайн-обученията. В последно време даже увеличихме броя на чуждестранните студенти – има от над 50 страни, предимно от Европейския съюз. Над 2000 преподаватели представят материалите на английски език, а самите учащи са обучавани на български. От друга страна за съжаление близо половината студенти, които завършват МУ-София, след това се реализират в чужбина“.
Защо най-добрите кадри ни напускат?
Според проф. Трайков има няколко основни причини, заради които медицинските кадри търсят своята реализация извън България. На първо място е несигурността в професионалното развитие. Следват неуредиците в организацията на здравната помощ, невъзможност от реализация във времето, ограничен достъп до водещи технологии и финансите.
„Средностатистически медицинското образование на студент в България е около 50-60 хиляди лева. Преди години най-голям интерес имаше към хирургията, а сега акцентите се насочват към вътрешните болести – кардиология, неврология, психиатрия“.
Алцхаймер е сред водещите неврологични заболявания
Алцхаймерът представлява прогресивно, хронично и бавно във времето мозъчно нарушение, засягащо причинно-следствените връзки, паметта и мисловната дейност. Понижава се човешкият интелект, има промени и в самата личност. Засилват тревожността и стресовите ситуации. Забелязва се най-често при хора над 65-годишна възраст. Заболяването е кръстено на известния германски психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер.
През 1906г. в гр. Мюнхен той описва първата жена със симптоми на болестта. В повече от половината случаи болестта е пряко свързана и с идването на деменция. При мозъчната атрофия разстоянието между гънките е прекалено голямо, а самите те стават тънки. В мозъчните гънки са разположени нервните клетки, които при такъв тип проблеми загиват. Както при всички дегенеративни проблеми, така и тук, клетките умират, защото мозъкът започва да произвежда лош белтък (плаки), на който мястото не е там, прекъсва се предаването на сигнали.
„Невро-дегенеративните заболявания са около 1/3 от всички неврологични болести“
По думите на госта в студиото в момента специалистите се стремят да поставят диагнозата при хората до 10 години по-рано. Могат да се открият няколко основни признака за появата на Алцхаймер:
- Промени в поведението и настроението;
- Загуба на памет, ориентация за време и пространство;
- Забравяне на думи;
- Невъзможност да се сетиш къде си оставил някой предмети и др.
В началото на диагностиката при пациентите се забелязват забравяния на много скорошни събития, като това не е постоянно – тоест проблеми с т.нар. краткосрочна памет. В същото време болният може да си спомня неща, станали преди 15 години. Още по-ранен белег за последваща болест може да е трудността да се организират последващи събития, които имат няколко етапа. Когато човек общува с няколко души едновременно, с времето той предпочита да се фокусира в комуникацията само с един-двама наведнъж, защото заобикалящата среда вече е предпоставка за разсейване. В по-късен период вече идва и отчуждаването. При Алцхаймер няма типична промяна в говора, това може да се прояви една на късен етап.
Кои са рисковите фактори за развитието на болестта?
Основните рискови фактори за развитие на болестта са: лош контрол на артериалното налягане, дислипидемията (мастна обмяна в организма, която е нарушена), диабет и тютюнопушене. От околната среда замърсяването на въздуха може да доведе до отключване на диагнозата. Също така тук можем да включим и черепно-мозъчните травми.
Академик професор Трайков заяви, че в последно време се забелязва голям напредък по отношение на лечението. Преди няколко месеца е станало възможно прилагане на моноклонални антитела. Когато в тялото влезе вирус, то веднага разработва антитела, които унищожават вредителя. В случая с Алцхаймертези антитела са насочен към белтъка, за да не се образуват плаки. Това лечение е инжекционно. Не могат обаче да се възстановят загиналите клетки – човек остава с когнитивни промени. Подобен тип интервенция е била разрешена в САЩ, но забранена от Европейската комисия.
Личните лекари са инструктирани да правят определени кратки тестове като преди това се свие изследваният контингент. При излизане от дадени норми, пациентите се изпращат на скенер.
„Здравната каса поема скенерите, невро-психологичните изследвания и някой кръвни показатели“.
Има сигурни съвременни биологични маркери – един от тях е лумбалната пункция. При нея се изтегля количество ликвор – в него са най-мощните белтъци. Втората опция е позиттонно емисионна томография със специален изотоп. Този изотоп все още не се намира в България.
Паркинсон
Това е друга от водещите невро-дегенеративни болести. Идва от името на д-р Джеймс Паркинсон – британски невропатолог. Тук белтъкът се казва алфа-синуклеин. Основният патогенетичен момент са стартирането на структури, свързани към координацията на фините движения. Нарушава се връзката между два неврона, тъй като лошият белтък атакува точно определена нервна клетка. Чрез лечението специалистите се опитват да предадат импулсите на следващата клетка. Тук роля може да изиграе допаминът (той е с функции на невротрансмитер и хормон). При паркинсон паметта остава съхранена, а отрицателните ефекти падат върху двигателните функции. Освен треперене в момент на натоварване, има забавеност на мисълта, прегърбена поза, кошмари, съпроводени с резки движение при нарушен сън, намаляване на походката, при засегнатата ръка има по-малък обем на движения.
В заключение на темата за болестта на Паркинсон и Алцхаймер гостът на проф. Деянов каза следното:
„При хората над 50-годишна възраст трябва да се прилага т.нар. мултимодална програма. Това значи да има съчетание на разходки за физическо натоварване (поне по час на ден), прилагане на „средиземноморска диета“, общуване, социални контакти и стриктен контрол на рисковите съдови фактори“.
