Системен лупус еритематозус – симптоми и лечение

Системният лупус еритематозус е автоимунно хронично възпалително заболяване, наричано още лупус еритематозус. Заболяването се характеризира със засягане на тъканите и органите, като най-често това са бъбреците, сърцето, белите дробове, кръвоносните съдове и дори мозъка. Докато други форми на лупус засягат предимно кожата, системният лупус еритематозус засяга и вътрешните органи. Заболяването прогресира до достигане на хроничност.

Системният лупус еритематозус принадлежи към групата на възпалителните ревматични заболявания, по-точно към болестите на съединителната тъкан (колагенози).

Как се проявява лупуса

Между 20 и 50 от 100 000 души в Европа са засегнати от системен лупус еритематозус. Жените са значително по-склонни да развият това автоимунно заболяване от мъжете, като в някои страни в Европа заболяването е в отношение 4:1.

Заболяването може да възникне по всяко време, като най-често се развива при хора на възраст между 16 и 55 години. По принцип лупуса се среща много по-често при хора с азиатски, африкански или карибски корени, отколкото при европейците например, но въпреки това у нас към 2016 година болните от заболяването са около 2000 души.

Как да разпознаем заболяването:

Лупусът може да причини различни симптоми в различни органи или системи. Например, кръвоносните съдове, кожата, косата, белите дробове, сърцето, бъбреците и/или ставите могат да бъдат засегнати. Освен това болестта може да се развие различно при всеки боледуващ, което от своя страна прави клиничната картина различна.

Първи симптоми на лупус:

Системният лупус еритематозус обикновено започва с общи и неспецифични симптоми. Симптомите като умора и отпадналост, намалена работоспособност, треска и загуба на тегло са най-честите. Оток на лимфните възли се наблюдава при половината от пациентите.

Симптомите на лупус, които се появяват в по-късен етап на заболяването, зависят от това кои органи и/или системи са засегнати от заболяването:

В области на кожата, изложени на слънце (като деколтето, лицето), обривите могат да се развият внезапно или бавно. Характерно е зачервяването на кожата под формата на пеперуда, което се увеличава при излагане на слънце. Други симптоми на лупус са възпаление на устната лигавица и загуба на коса.

Също така

Първите симптоми на лупус могат да бъдат спазми в пръстите с белезникаво-синкаво оцветяване, както при реакция на ниски температури. Друг възможен признак на заболяването е възпаление на малките кръвоносни съдове. Той причинява малки, точковидни или петна от кръвоизливи в кожата, например по долната част на краката, ръцете или лигавиците. Ако кръвоносните съдове на фундуса се възпалят, възникват замъглено зрение и дефекти на зрителното поле.

Много чести симптоми на лупус са свързани с болка, подуване и/или деформация на ставите (особено по-малките стави). Най-често болката се проявява през нощта. Сухожилните обвивки също често са засегнати от възпалителните промени. Лупусът може да засегне мускулите, чрез мускулно възпаление (миозит), мускулна болка и мускулна атрофия.

Близо половината от всички пациенти с лупус развиват възпаление на бъбреците (лупусен нефрит). Това възпаление се проявява с протеин в урината (протеинурия), както и задържане на вода в тъканта, подобно на отоци. Възпалението може да влоши бъбречната функция, като е възможно да доведе до бъбречна недостатъчност.

Трима от четирима пациенти с лупус развиват плеврит, който е придружен от силна болка при дишане. Възпалителни промени в сърдечната област като миокардит, перикардит са възможни симптоми на лупус. Някои пациенти с лупус получават перитонит, признаците за това включват стомашна болка , гадене и повръщане .

При около 10 до 15 процента от пациентите с лупус има неблагоприятно влияние върху мозъчната дейност. След това могат да настъпят епилептични припадъци, подобни на мигрена главоболия, нарушения на концентрацията и паметта, психологически промени (като депресия и психоза), както и неконтролирани треперене и конвулсии.

Около половината от пациентите имат ниско количество на белите и/или червени кръвни телца, а понякога и на тромбоцити. Възможните последици са анемия и повишена склонност към кървене.

Какви може да са причините за поява на лупус?

Не е ясно точно какво причинява системен лупус еритематозус. Въпреки това специалистите са определили няколко фактора, сред които преобладават генетичните промени. В комбинация с външни фактори, които стресират или стимулират имунната система, след това може да се прояви системния лупус еритематозус.

Някои фактори могат да влошат съществуващото възпаление. Те включват:

Инфекции с вируси или бактерии, интензивно излагане на слънце, екстремно изменение на климата, силен психически стрес,хормонални промени (например по време на пубертета, бременността и менопаузата).

Как се диагностицира заболяването?

Диагностицирането на системен лупус еритематозус може да бъде трудно, тъй като болестта често се развива бавно и безсимптомно. Освен това симптомите са толкова разнообразни и често неспецифични, че могат да показват и други заболявания, което от своя страна да обърка медицинските специалисти. В допълнение, системният лупус еритематозус е сравнително рядко заболяване и поради това е малко известно. Към “чистата” лупусова болест има и смесени форми с други ревматични заболявания, които могат да удължат процеса по установяване на заболяване.

Ако имате подозрения за наличие на „системен лупус еритематозус“, трябва да бъдете прегледани от специалист, т.е. ревматолог. Поради широката гама от симптоми, трябва да направите преглед и при други специалисти, например дерматолог, кардиолог и уролог, дори гинеколог.

След като сте направили разговор с лекуващия си лекар, той ще ви назначи различни лабораторни тестове, някои от които са много специфични и помагат за диагностицирането на „системен лупус еритематозус“. Кръвна проба от пациента се изследва за определени антитела. Тези антитела са защитни вещества, които са насочени срещу генетичния материал (ДНК). Лекарите също ги наричат антинуклеарни антитела (ANA). В кръвта могат да бъдат открити различни видове от тези антитела, които лекарят може да използва за идентифициране на лупус.

Освен това, кръвният тест често показва липса на бели кръвни клетки (левкоцити) и кръвни тромбоцити, както и анемия. Скоростта на утаяване на кръвните клетки (ESR) често се ускорява.

Многобройни други прегледи позволяват на лекаря да прецени степента на системен лупус еритематозус и засягането на отделните органи. Например, повишеното кръвно налягане и белтъчините в урината могат да показват бъбречно възпаление.

Хранителни добавки, които подобряват състоянието при лупус

На този етап от развитието на алтернативанта и допълваща медицина, въз основа на доказателства от проведенени клинични проучвания се смята, че следните нутриенти могат да подобрят състоянието на пациенти със системен лупус еритематозус:

• Омега – 3 мастни киселини: Най-сигурният и пълноценен източник на омега –3 мастни киселини е рибеното масло. Изключително много проучвания са доказали, че омега – 3 мастните киселини намаляват риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Другият добре известен и категорично доказан факт е, че омега – 3 мастните киселини (рибеното масло) имат изразен противовъзпалителен ефект. Това го правиотлична добавка при такъв тип заболяване. Рибеното масло подобрява състоянието на болните от лупус, като намалява активността и прогреса на болестта.
• Витамин Д: Добре известно е, че витамин Д е свързан със здравето на костите, сърдечно-съдовата система и имунитета. Има и данни, че нормалното количество витамин Д в организма е необходимо за развитието на нормалната чревна флора. Дефицитът на витамин Д се случва често сред населението, а пациентите с лупус още по-често страдат от него.

В заключение

За съжаление обаче системният лупус еритематозус не може да бъде излекуван, но приемът на лекарства и хранителни добавки може значително да подобри състоянието на болния.

[blog_posts style=”bounce” type=”masonry” depth=”1″ ids=”3628,3719,4222,4159″ image_height=”180px”] [ux_products equalize_box=”true” ids=”2177,2189,3930,3962,570″]