Ритъмно-проводни нарушения на сърцето

Доктор Евгений Гошев е кардиолог, дългогодишен специалист по сърдечно-съдови заболявания. Както знаем, не само в условията на коронавирус, но и по принцип, човек трябва да обръща значително внимание на своето сърце. Доктор Гошев работи в интензивно отделение на кардиологична клиника към МВР–Болница, гр. София.

Интерпретация на Ковид-19 – думи на госта

„Първо искам да обърна внимание на това, че Ковид се интерпретира като пандемия, но преди няколко месеца излезе публикация на испански автор, където се говори за синдемия – комбинация от няколко епидемии. Оказа се, че този вирус, засягайки ендотелата, доведе до много усложнения, но голяма част от проблемите възникнаха при пациенти със сърдечно-съдови заболявания. Освен това все още е рано да се оцени тежестта на сегашната вълна от коронавирус, намалят случаите на тежка патология, но ги има.“

Миокардит

В началото на събеседването д-р Гошев сподели как миокардитът често се появява не само при ковид, но при други вирусни, грипни инфекции. Миокардитът е възпалително заболяване на сърдечния миокард. Стартира с обща симптоматика като умора, невъзможност за физически дейности, задух, усещане за „сърдечно прескачане“. Когато дифузният миокардит се появи при принципно здраво сърце, в началото неразположенията не биват забелязани. Самата диагностика се прави чрез ехограф и ядрено-магнитен резонанс. При лабораторни изследвания за миокардит се увеличават маркерите на възпаление и миокардна некроза. Много често говорим за нарушения в електролитния баланс.

„Научил съм аудиторията на „Академия Здравитал“, особено за частта над 40-50-годишна възраст, поне веднъж седмично да си следят пулса“ – думи на водещия проф. Христо Деянов.

Предсърдно мъждене (ПМ)

Във връзка с Ковид-19, най-честото ритъмно-проводно нарушение, е предсърдното мъждене. По думите на кардиолог Гошев се прави опит за регистър, който показва, че около 35% от хората над 50 години имат мъждене. Понякога започва с мозъчно-съдово нарушение. Както вече сме говорили, това е нарушена сърдечна дейност. Ритъмът е ускорен – може да се стигне до инсулт. Това е най-често срещаният вид сърдечна аритмия. Лечението с аспирин не е достатъчно като терапия при ПМ – основата трябва да бъде посредством антикоагуланти.

Контролът на сърдечната дейност се осъществява на различни нива. Започва от синусовия възел, който е основният пейсмейкър. Разпространява се през предсърдията, достига до възел – между предсърдието и камерите, минава през кратка връзка и после идва разделянето на ляво и дясно бедро. Сърцето има 4 кухини, но от функционална гледна точка говорим за две камери – дясна и лява. При екстрасистолата се наблюдава извънредно свиване на сърдечния мускул или части от него. Предсърдни екстрасистоли може да има при хора на различна възраст и не винаги говорим за предхождаща патология.

„Нормата за сърдечна честота е от 50 до 100 в покой, или 60 до 90 в по-тесен интервал. Понякога сериозни забавяния на честотата остават без обективни оплаквания. Много често при спортисти се наблюдава брадикардия.“

Брадикардия

Това представлява забавяне в ритъма на сърцето. Отклонението от скоростта на ритъма може да е както постоянно, така и периодично повтарящо се. Ако човек има подобен проблем, той ще има нисък пулс в покой, честотата може да е под 60 удара дори в активност. Диабетът, високото кръвно, възрастта, вродените сърдечни дефекти, ниска функция на щитовидната жлеза – това биват основните причини за брадикардия, а основните симптоми са: слабост, световъртеж, болки в гърдите, проблеми с паметта, сърцебиене и др.

Проблемът при надкамерните ритъмни нарушения е тревожен, но може да бъде и по-благоприятен, защото има нормален отговор на камерата. Тоест камерата може да отговори на проблемите понякога с една поносима честота.

Wolf-Parkinson White синдром

Тук има характерна промяна в кардиограмата, проблеми. Говорим за вродено наличие на допълнителен сноп проводна тъкан. Синусовите импулси минават по кратък път от предсърдията към камерите. Електрическата система на сърцето има проблем в дейността си. При синдрома има допълнителен път, който произвежда по-бързи импулси. Приблизително половината пациенти с Wolf-Parkinson White синдром имат нарушение в ритъма. Тук говорим за форма на надкамерна тахикардия.

LGL синдром

Вентрикулите се възбуждат рано. После има свиване и изпомпване на кръв в тялото. Това е вид сърдечна аритмия, която води до ускорен пулс. Той е по-труден за диагностика, защото обичайната структура на кардиограмата се запазва. Има единствено скъсяване на един интервал.

Професор Деянов даде ценно разяснение за аудиторията на „Академия Здравитал“:

„Брадиаритмия – когато пулсът е забавен, но неравномерен, а при тахиаритмията – пулсът е ускорен и има някаква аритмия“.

Думи за край на предаването

Като заключение, водещият проф. Деянов попита гостът си въпрос, зададен и в минали предавания – дали, ако пациент получи инфаркт на миокарда, ще бъде транспортиран в център до един час-час и половина, за да се получат интензивни грижи. На това д-р Евгений Гошев отговори положително, защото у нас вече има и достатъчно катетаризационни лаборатории. От друга страна в интензивните отделения, нуждаещите се могат да бъдат повлияни чрез медикаменти. По-сложно е положението с мозъчния инфаркт (исхимичен инсулт), защото там времето за реакция е ограничено. Във финалните минути специалистът от МВР – Болница даде ценни насоки на зрителите:

„Особено в периода на отпуски, високи температури и повечето консумация на алкохол, се е появил синдрома на „празничното сърце“ – излизане от ритъм. Обръщам внимание и на 10 препоръки при предсърдно мъждене – най-важните са: взимане на медикаменти, здравни навици – консумация на плодове, зеленчуци, избягване на тежки мазнини, ограничение на алкохол, контрол на теглото. Винаги да се търсят съветите на кардиолозите!“

[blog_posts style=”push” columns=”3″ columns__md=”1″ cat=”1625″ badge_style=”circle-inside” image_height=”75%”] [ux_products equalize_box=”true” cat=”80″]